„Това е една малка стъпка за човека и огромен скок за човечеството.”

Известните думи, изречени от американския астронавт Нийл Армстронг по време на първото кацане на Луната преди 50 години, се отнасяха и към значителните технологични постижения, които позволиха на човек да стъпи на повърхността на спътника на Земята на 20 юли 1969 г. Технологиите, предназначени за космоса, си намериха път към земното всекидневие. Програмата „Аполо”, която струваше 200 млрд. по днешни цени, донесе постижения в неочаквани области на ежедневните ни дейности – за които много хора вероятно не се и досещат.

Ето някои от тях, събрани от Би Би Си.

Почистването стана по-лесно

Прахосмукачката „Dustbuster“. Снимка: „Black & Decker“

Разнообразни инструменти, захранвани с батерии, съществуват още преди кацането на Луната, но програмата „Аполо” стимулира тяхното развитие. Американската компания „Black & Decker“ пуска първата бормашина на батерии още през 1961 г. Но специално за НАСА тя разработва апарат за добиване на образци от лунна почва.

Опитът, натрупан по време на разработването на мотора и батериите, позволяват на „Black & Decker“ да започне производството на различни безжични инструменти, включително първата комерсиална безжична прахосмукачка през 1979 г. За 30 години компанията е продала 150 милиона прахосмукачки „Dustbuster“.

Часовниците станаха по-точни

Астронавтът Бъз Олдрин носи часовник „Омега Спидмастер“ по време на полета на „Аполо 11“. Снимка: НАСА

Да се знае точното време бе от критично значение за кацането на Луната – успехът или крахът на мисията (и възможната гибел на астронавтите) зависели от части от секундата. Не е изненадващо, че НАСА е имала нужда от най-точните часовници. Те са инсталирани в Центъра за управление на мисиите и представляват много по-точен механизъм, отколкото кварцов часовник с точност до една минута годишно. Интересното е, че обикновените механични часовници, носени на китките на Нийл Армстронг и Баз Олдрин в полета на „Аполо 11“, станаха много по-известни.

Пием по-чиста вода

Технологията, разработена за пречистване на водата на борда на „Аполо”, днес се използва за отстраняване на вируси, бактерии и растителност от водата. Това беше първата система за почистване чрез сребърни йони – за разлика от широко употребявания хлор. Днес тя се използва широко за пречистване на вода в басейни и фонтани.

Обувките ни издържат по-дълго

Ботуши от мисията „Аполо 13“. Снимка: Музей „Смитсониън“

И до днес астронавтите използват скафандри, базирани на модела от 1965 г., разработен за членовете на екипажа на „Аполо 11“. Космическото развитие се оказа полезно и на Земята: по-гъвкави, стабилни и по-бавно износващи се спортни обувки се появиха на щандовете на магазините и станаха много популярни.

По-добри огнеупорни материали

Огнеупорните тъкани за скафандрите на програма „Аполо“ днес се използват широко на Земята.

По време на тренировка през 1967 г. пожар унищожи „Аполо 1”. Смъртта на тримата астронавти застраши цялата програма „Аполо”. Тя също така принуди НАСА да разработи нови огнеупорни тъкани, които днес се използват широко на Земята.

Между другото, охладителната система за астронавтите по време на излитането се използва днес за различни цели – включително помощ за хора с множествена склероза.

Ползваме кардиостимулатори

Имплантируемите дефибрилатори – устройства за хора с аномалии в сърдечния ритъм – са резултат от напредъка, постигнат от НАСА в миниатюризацията на микрочипове. За разлика от дефибрилаторите, използвани от лекарите дотогава, тези миниатюрни устройства се поставят под кожата на пациентите и проследяват сърдечните им ритми, отговаряйки на аномалиите с електрически импулси. Първите пробни такива устройства се появяват през 80-те години.

Храната ни (понякога) заема по-малко място

За да осъществи полета до Луната, НАСА трябвало да измисли как да пести място и тегло. В същото време било необходимо да се мисли как да се съхранява храната: за разлика от сравнително кратките полети по програмите „Меркюри” и „Джемини”, лунните мисии продължаваха до две седмици.

В резултат на това беше разработен процес на сушене чрез замразяване – „меко сушене“, при който водата се извлича от замразени пресни храни при сравнително ниски температури. За да се приготви за ядене, тази храна трябва просто да се разреди с гореща вода.

Космическата технология днес често се намира в раници на туристи и алпинисти – и един пакет струва няколко долара.

Имаме спасителни одеала

Златистата материя вдясно охлажда АЛСЕП (лунна изследователска станция) в мисия на „Аполо 15“. Снимка: НАСА 

Спасителното одеало, също известно като „космическо одеало”, е блестящ лист от изолационен материал. Първоначално то е използвано за защита на модулите на „Аполо” от слънчевата топлина. Модулът за приземяване изглеждаше като увит във фолио.

Днес „космическите одеала“, изработени от пластмасово фолио и алуминий, се използват при спасителни и хуманитарни операции, за защита на маратонците от хипотермия, в болници и в планинския туризъм.

Площад Славейков