Еврокомисията прие съобщение и 4 доклада, които ще помогнат на европейските и националните органи да се борят по-ефективно с рисковете от пране на пари и финансиране на тероризма, съобщи днес комисарката по правосъдието Вера Йоурова.

Докладите изтъкват необходимостта от цялостно изпълнение на директивите относно борбата с прането на пари и от отстраняване на редица структурни слабости в прилагането на правилата на ЕС за борба с него и с финансирането на тероризма. Въз основа на публикувания днес пакет от документи ще бъдат взети бъдещите решения за това как допълнително да се укрепи нормативната уредба на ЕС по въпроса.

Докладът за наднационална оценка на рисковете съдържа актуализация на секторните рискове, свързани с прането на пари и финансирането на тероризма.

Другите доклади са относно оценката на неотдавнашни случаи на пране на пари във финансовата сфера с широк отзвук, звената за финансово разузнаване и взаимосвързаността между централизираните регистри на банковите сметки. Те анализират недостатъците на настоящия надзор и сътрудничеството в сферата, а също така посочват начини за отстраняване на тези проблеми.

Рисковете от пране на пари на вътрешния пазар

Докладът за наднационална оценка на рисковете е инструмент, който помага на държавите членки да идентифицират рискове от пране на пари и финансиране на тероризма и да работят за отстраняването им. Той се приема от ЕК на всеки две години от 2017 г. насам.

Документът изтъква, че повечето препоръки от първата наднационална оценка на рисковете са били изпълнени от различните отговорни страни. Продължават обаче да бъдат налице някои слабости, по-специално във връзка с анонимните продукти, идентифицирането на действителните собственици и новите нерегулирани продукти, като например виртуалните активи. Част от тези въпроси ще бъдат решени с предстоящото транспониране на Петата директива относно борбата с прането на пари.

Припомня се също така, че държавите членки на ЕС все още трябва да транспонират изцяло Четвъртата директива. Комисията призовава страните от ЕС да приложат Директивата изцяло и изпълнят препоръките от този доклад. Това ще подобри сътрудничеството между надзорните органи, ще повиши осведомеността сред задължените субекти и ще предостави допълнителни насоки относно идентифицирането на действителните собственици.

Оценка и поуки от скорошни случаи на пране на пари

След няколко консултации с Европарламента и в резултат от искане на Съвета на ЕС от декември 2018 г. Еврокомисията анализира скорошни и публично известни случаи на изпиране на пари в банки на ЕС, за да разгледа недостатъците и да даде насоки за бъдещи действия.

Докладът не е изчерпателен, но показва следното:

► В няколко от анализираните случаи банките не са изпълнили ефективно, а понякога изобщо не са изпълнили изискванията, свързани с борбата с прането на пари. Те не са разполагали с подходящите вътрешни механизми за предотвратяване на тази дейност и не са адаптирали политиките си за борба с изпирането с нея и финансирането на тероризма в случаите на рискови бизнес модели. В констатациите се изтъква също така липсата на координиране между тези политики на равнището на отделните субекти или на равнището на групата.

► Предприетите от националните органи мерки за надзор са се различавали съществено по отношение на своята навременност и ефективност. Наблюдават се големи различия относно приоритизирането, ресурсите, експертните знания и наличните инструменти. По-специално във връзка с надзора на една банкова група надзорните органи са проявявали тенденция да разчитат прекомерно на мрежата за борба с прането на пари на приемащите държави членки. Това е възпрепятствало ефективните надзорни действия на равнището на ЕС в трансгранични случаи. Освен това разпределението на отговорностите е довело до неефективно сътрудничество между органите за борба с прането на пари, органите за пруденциален надзор, звената за финансово разузнаване и правоприлагащите органи.

Тези недостатъци показват наличието на структурни проблеми при прилагането на правилата на ЕС, които до момента са разгледани само частично. Разпокъсаността в регулаторната и надзорната област в съчетание с разнообразието от задачи, правомощия и инструменти на публичните органи водят до слабости при прилагането на правилата на ЕС. Недостатъците в политиките и надзора, свързани с прането на пари, са по-ярко изявени при трансгранични случаи както в ЕС, така и във връзка с държави извън съюза. Въпреки че банките и надзорните органи са предприели съществени действия, необходимо е да се направи повече. Нужни са например допълнително хармонизиране между държавите членки и засилен надзор.

Необходимост от по-голямо сътрудничество между звената за финансово разузнаване

Звената за финансово разузнаване (ЗФР) играят ключова роля за идентифициране на рисковете от изпиране на пари във всяка страна. През последните години Платформата на ЕС относно ЗФР, която е експертна група на комисията, подобри сътрудничеството в значителна степен. Но според ЕК все още остават следните проблеми:

► Достъп на ЗФР до информация. Заради различния си статут, правомощия и начин на организиране някои ЗФР нямат достъп до съответната информация (финансова, административна и свързана с правоприлагането) и не могат да я обменят.

► Обменът на информация между ЗФР продължава да е недостатъчен и често е прекалено бавен.

► ИТ инструменти. Понякога ЗФР не разполагат с подходящите ИТ инструменти за ефикасното предаване и сваляне на информация към и от FIU.net.

► Ограничено поле за прилагане на Платформата на ЕС относно ЗФР. Тя не може да разпространява правнообвързващи образци, насоки и стандарти.

В доклада се предлагат някои конкретни промени, като например нов механизъм за подкрепа, който ще подобри сътрудничеството между звената за финансово разузнаване в ЕС.

Взаимосвързаност между централизираните регистри на банковите сметки.

Докладът относно взаимосвързаността между централизираните регистри на банковите сметки съдържа редица елементи, които трябва да бъдат разгледани с оглед на евентуална взаимовръзка между регистрите на банковите сметки и системите за извличане на данни. Еврокомисията смята, че това би могло да бъде осъществено под формата на централизирана система с обща платформа на равнището на ЕС. За постигането на взаимосвързаност ще бъде необходим законодателен акт след консултации с правителствата на държавите членки, звената за финансово разузнаване, правоприлагащите органи и службите за възстановяване на активи.