Да не си гладен и жаден, да ти е топло и да има къде да спиш са най-първичните човешки нужди – физиологични и свързани със сигурността. Това са първите две „стъпала“ от пирамидата на потребностите на американския психолог Ейбрахам Маслоу – човекът, който разработва теорията за самоусъвършенстването.

Какво е следващото стъпало ли?

Свързано е със социалните потребности – връзките с другите, общуването, привързаността – въобще животът в общност. Или казано другояче - да сме свързани от потребности, които нямат нищо общо с първичните ни нужди, е следващото най-важно нещо в живота на човека. И някъде там, когато вече сме задоволили глада си, облечени сме и имаме дом, в социалното общуване започваме да търсим опорите, които ни водят нагоре към личен успех, публично признание и върха на пирамидата – духовните потребности, свързани със самоусъвършенстването и себереализацията.

Веднага след като се е нахранил и се е настанил в пещерата човекът (изправен на два крака) е започнал да общува със себеподобните си. И една от първите следи, които е оставил за това общуване, са скалните рисунки. Преди десетки хиляди години...

И очевидно усещането се е оказало толкова мощно, че (почти) без никаква разлика от пещерния човек неговият съвременник и до ден днешен упорито драска по стените.

Питали ли сте се що за идиот трябва да е онзи, който с черен спрей е нарисувал фалически символ на чистата току-що санирана стена на блока? Или свастика до фасадата на синагогата (всъщност все едно къде)? Или някое „патриотично“ малоумие, свързано с нечия националност и перилни препарати?

Що за общуване е това?

Наистина ли има хора, които смятат за нормално да напишат това:

Или това:

А това какви ли вътрешни потребности задоволява?

Ние в Клуб Z нямахме отговори на тези въпроси.

Знаехме само, че след 30 години преход трудно и бавно сме задоволили най-първичните си нужди, но нещо в общуването ни сериозно куца. Нещо в духовните потребности – също. Защото след толкова години вече беше време да имаме нужда от малко повече красота и чистота в обществото си. Във всеки един смисъл.

Всеки, който е пътувал в чужбина (от първия до третия свят) е наясно кое е онова, което ги отличава още от момента, в който слезе от самолета. В първия свят просто е... чисто.

И като заговорихме за тях да отбележим, че достигането до момента, в който нуждата от красота ще ни провокира да изчистим не само себе си, дома си и офиса, но и улицата и градинката край блока, е въпрос не просто на култура, а въпрос на развитие на обществото. И нямаше как да искаме да ни е красиво през 90-те, след като нямахме база за сравнение, защото бяхме живели само в тоталната грозота на социализма, нито докато магазините ни бяха празни, токът мигаше и имаше режим на водата.

Разбира се, мнозина ще кажат, че грижата за чистотата извън дома ни не е наша. Защо плащаме данъци на общината, ако тя не чисти?

Истината е проста, нуждата от красиво общуване, която би ни накарала да изчистим пред блока, да боядисаме фасадата, да посадим цветя в градинката, по никакъв начин не е свързана с естетическите възприятия на служителя по чистотата, който за някаква дневна надница гледа да събере пет хартии и да отметне пет камиона с боклук, колкото му е нормата за деня. Красотата е вътрешна необходимост, тя е нужда, до която вероятно в някакъв етап от живота си могат да достигнат много хора, но никога всички.

И понеже темата повдига много въпроси решихме, че най-добрият начин да разберем един толкова труден процес, какъвто е съвременното „улично“ общуване, е като потърсим отговорите.

Затова днес стартираме инициативата си „ИZчистване“, с която искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни.

В същото време искаме да насърчим нуждата от улично изкуство, за да имаме един ден по нашите улици образци като тези:

Основната ни цел ще бъде да ви разкажем за толкова много неща – как е възникнало рисуването по стените, какво ни провокира да го правим, защо рисуваме точно това, каква е тънката разлика между фасадната вандалщина и уличното изкуство, защо е тайно, кои са най-красивите графити градове по света, какво мисли МВР по въпроса, а знаете ли, че има дори култура на тоалетното изкуство, знаете ли всъщност какво краси фасадите в собствения ви град или колко трудно се чистят точно най-отвратителните драсканици, кои са най-честите политически символи по стените, ами спортните. А какво означават. Ще ви покажем какво мислят художниците. И психиатрите. И антрополозите. И кметовете...

И още много-много неща.

Ще ви направим и „съучастнници“ в инициативата ни като обявим конкурси за най-красивите и най-противните графити във вашия град. Ще ви „изпитваме“ за наученото чрез специални тестове. Ще разберете например дали „Локо София“ на стената на японски мемориал е изкуство. Или защо някой е надраскал рисунките на хиляди години в „Магурата“. Въобще ще се постараем да направим това лято изключително цветно, познавателно и... чисто.

И всичко това в следващите 45 дни. Като след тях се надяваме, че именно кметовете ще решат да подкрепят проекта ни с помощта на фирмите по чистотата ще ни помогнат да отървем фасадите от най-ужасните и най-страшните графити. Които, вярваме, ще отворят място за творчеството на истинските стрийт артисти.