Проектант на "Ларгото": Няма смисъл от нови плочки, ако не спрем трафика върху тях

На 6 август, вторник, бТВ съобщи за нов, трети пореден ремонт на плочките на столичното "Ларго". И разясни в репортаж какви са различните теории за това какво нанася щетите около куполите на проекта комплекс "Сердика" - скейтбордисти, велосипедисти, или водоноските, които поливат растенията. 

Докато зам.-директорът на Регионалния исторически музей на София инж. Борис Чилев изказа теорията, че камиончетата за поливане не са достатъчно тежки, а тезата на културния министър Боил Банов е, че са виновни скейтбордисти (каквито там никой не е виждал), проектантът на куполите арх. Христо Генчев заяви, че причината са пътно-транспортни произшествия и влизащи на площада моторни превозни средства - вероятно тежка техника.

Клуб Z зададе логичния въпрос как е допустимо това, след като в зоната не би трябвало да се допускат МПС, и арх. Генчев ни потърси, за да ни разясни казуса, като разкри, че на площада влизат не само леки автомобили, но и много по-тежки превозни средства - нещо, за което плочките просто не са пригодени. И обясни защо за момента не предлага друго решение на проблема, освен счупените плочки да бъдат залепени, а не сменени изцяло.

"Ние не сме политически активни, ние не се занимаваме с политика, нямаме никаква връзка с политически партии. Това е нашата единствена и последна обществена поръчка в България. Заради значимостта на проекта, ние изведнъж се оказваме в средата на някакво политическо единоборство", обясни Генчев. "Проблемът е, че от един момент нататък хора, които нямат нищо общо с политическите борби, биват въвлечени в тях. "Новите зелени" в България от дълго време се занимават с "Ларгото" и го атакуват - дали за възстановените римски зидове, дали по други теми. Сега се оказа, че и столичното БСП прояви активност по въпроса."

Боил Банов: Ларгото не е направено да се скача със скейтборд отгоре

Арх. Генчев визира изказването на лидера на столичните социалисти Калоян Паргов от общинската група на БСП, че "пак някой е проектирал некачествено, вследствие на което и цялото изпълнение е некачествено".

"Това са необмислени и неверни генерализации. За жалост нито преди тези коментари, нито след това г-н Паргов ме потърси за да му обясня проблемите и възможните решения, въпреки че изразих готовност да говоря с него", подчерта Генчев.

Дилемата, пред която е изправен проектантът, е как и най-вече дали ще може да бъде ограничено движението на МПС в района на куполите. Засега се работи по решение, което предвижда да бъдат поставени кашпи с цветя като преграда. Дали това ще е крайното решение - той не може да каже. Проектантът заяви, че преди местния вот няма да обсъжда други решения, тъй като те ще се политизират, а това ще навреди на обекта.

"Едно техническо решение не може да се обсъди реално и спокойно в среда на политически диспут, където хората се замерят един друг с лозунги и квалификации. Отлагане на по-нататъшно обсъждане на проблемите на "Ларгото" за три месеца няма да навреди по никакъв начин."

По въпроса с ПТП-тата и влизането на автомобили на площада архитектът е събрал кадри, които е намерил в интернет и лично е огледал щетите.

Освен плочките, са пострадали и изключително здравите колчета, които са на ръба с платното на пл. "Независимост".

"Това е избито колче (4). Едно такова колче е хванато с 4 болта по 16 мм, те са скъсани. Аз знам, че това кола не може да го изкриви. Не знам какво го е блъснало."

Не би ли трябвало в сърцето на София лесно да се установява кой е откъртил колче и с какво -  арх. Генчев не знае, пък и не е негова работа. Според него по-тежките щети върху капаците на отводнителните канали са не от леки автомобили, а от товарни камиони и друга тежка техника.

"Прави впечатление, че най-големите щети по капаците са в зоните достъпни за автомобили (зона 1 и 2). По мостовете между куполите, където МПС нямат достъп (зона 3), практически няма щети", дава пример той. 

А там, където са най-големише щети, има дори счупени носещи подпори. Те са с диаметър 10 см, на водещ западноевропейски производител, и губят устойчивост при точково натоварване от над 1 тон.

"Това в репортажа на бТВ нямах възможност да обясня. Явно не беше достатъчно времето", добави Генчев.

Според него върху плочките са влизали не просто камиони, а и техника с големината на челен товарач. Най-малките машини от този тип тежат по няколко тона.

"През зимата на 2016/2017г. видях как чистят снега с челен товарач. Счупването на подпорите с велосипед, скейтборд или дори лек автомобил може да бъде изключено", посочи проектантът.

А т.нар. водоноски, които влизат, за да поливат цветята, са около тон-тон и половина - празни. Пълни могат да достигнат до над 3 тона.

Проектантът обясни и разликата между дефект, който се покрива от гаранцията на строежа - т.е. строителят е длъжен да поправи - и щети, нанесени от неправилна употреба.

Когато обаче има счупени десетки плочки, концентрирани в определени експонирани зони, това говори не за дефектен материал или технология, а за претоварване, обясни той.

Преминаването на МПС създава допълнителен проблем защото за разлика от пешеходците, автомобилите генерират хоризонтални усилия и разместват капаците със залепените върху тях плочи (затова и буксуващата кола хвърля камъчета). Конструкцията просто не е предвидена да издържа това.

"Изведнъж общината казва - имаме много плочки, които са счупени. Искат всичко да се подмени. Аз обаче казвам - това е безсмислено. "Ама как е безсмислено?" Давам пример - имате баня в къщи - съседът ви прави ремонт, става теч. Отгоре шурти вода. Боята в банята ви пада. Какво правите първо - отивате да спрете теча, или бързате да боядисвате?"

Първоначалният проект е предвиждал металните колчета да блокират изцяло площада, но после това било променено.

А и сегашните ремонти, въпреки бурната реакция на медиите, всъщност са дреболия, обясни той.

"Това е един проект, който е струвал над 12 млн. лв. А тук говорим за ремонти в малки размери. Пренареждането на всички капаци на отводнителните канали в началото на август едва ли коства работата на повече от 6 човекосмени."

Затова и приоритет в момента не трябва да е смяната на плочките, а дали ще може да се гарантира, че няма да влизат превозни средства, които отново могат да нанесат щети.

"Представете си след месец - подменихме плочките - и пак са разтрошени. И пак стоим и се обясняваме. В България гледаме (тук не изключвам и себе си) еднолинейно - всичко трява да стане веднага, и първо ни интересува "кой е виновен?" Ако искате някой проблем да не се реши, съберете отговорните хора и им дайте задача да намерят кой е виновен?, - заяви той. - Това е причината, поради която посъветвах общината да не се подменят плочките сега, защото първо трябва да решим проблема из корен, а чак тогава да оправяме козметиката отгоре."

Арх. Христо Генчев подчерта, че в следващите месеци плочките ще бъдат редовно проверявани, а той лично ще следи да няма разхлопване на капаците, за да не се дразнят гражданите на София. Но ключовият въпрос за "Ларгото" е дали сега е по-добре от преди..