Имаше някога една страна, в която на власт бяха лошите.

Никой не знаеше защо на власт са именно лошите и всички си викаха:

"Абе, ние сме толкова добри, а тия, дето ни управляват, са толкова лоши, как така си ги избрахме?"

В тази страна лошите си правеха каквото пожелаят.

А добрите реагираха веднага. Пиеха две ракии, пишеха статус във фейсбук и брояха лайковете под него.

"Я, 120 лайка! Това значи, че победих лошите!", си казваше някой от добрите и си сипваше трето питие, пускайки "Хабиби" на АзисТ.

Един ден някой от добрите се замисли.

"А бе, няма ли да победим лошите, ако се обединим?".

И тогава този някой стартира своята мисия.

"Хайде да се обединим срещу лошите! Тук, сега и веднага!"

"Да се обединим! Веднага се обединяваме! Само ако ние сме начело, а другите помогнат, ама нямат претенции, че са помагали!", рекоха едни от добрите.

"Да се обединим!? С ония, дето на единия чичо му през 1974 написал в ученическия лексикон, че СССР е велика страна? СМЪРТ!!!" - рекоха други от добрите.

"Ще се обединим само ако ония тримата и оня четвъртият не са в обединението! Иначе никакво обединяване!", рекоха трети от добрите.

"Кой бе!? С тия ли, бе!? Точно с тия ли, бе? Вижте ги, бе! Единият е грозен, другият - кривоглед! А третият не е биовеган!", рекоха четвърти от добрите.

"Тоя има сметка в ПИБ с 15 лева вътре! Никакво обедининие!", рекоха пети.

"Тоя кара стара кола с дизелов двигател! Никога с него!", рекоха шести

"На тоя чичо му ме скъса на изпит за шофьорска книжка! Слуга на MAFIQTA! Никога!", рекоха седми.

Така съединението срещу лошите отново се отложи!

Отложи се за времето, в което някой друг безумец ще реши да съединява несъединими субекти.

Днес на власт отново са лошите. Как па си ги избрахме толкова лоши, като ние сме толкова добри, не знам.

Та, седят лошите, пийват по два пръста сингъл малц и гледат надолу.

И се смеят.

Скоро пак ще има избори и ние, добрите, пак ще си изберем тях - лошите.

А после пак ще изпишем тонове патетична помия, която ще бъде героично публикувана и самоотвержено лайквана.

Честито Съединение, скъпи приятели!

Само че не знам дали имаме право да си честитим Съединението.

Защото ние не се съединяваме.

А ако го правим, кой знае защо се получава не съединение, а късо съединение.

И последно...

Нали знаете, че има много големи спорове дали е имало турско иго или е нямало.

Спорете си.

Това е още един пункт, по който ние се "съединяваме".

Но знам едно:

Дори да не сме живели под иго, живеем под ЕГО.

Освободете се от егото си.

А после ще се освободим от всичко лошо наоколо...

Честит празник...

Ако ви стиска да го празнувате...

---

Бел. ред.: Коментарът е публикуван във фейсбук профила на Венци Мицов под заглавие "Приказка за Съединението". Препечатваме го с позволение на автора. Настоящото заглавие и подзаглавие са на Клуб Z.