В свое обяснение до Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български, публикувано на страницата на Патриаршията, пловдивският владика Николай обяснява "отказа от участие в прием на делегация на Руската Православна църква":

"Още тогава изпитах известно смущение, поради това, че не е типично гости от братски поместни православни църкви, каквито често идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в пълен състав...

... Не съм чул някой от нас да е бил на посещение в епархия на свой събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил приет от Светия Синод на съответната поместна православна църква, в пълен състав, воглаве с Патриарха!..." (пунктуацията е оригинална, б.р.)

От думите му се разбира, че става въпрос за получено от членовете на Синода на 2 октомври известие, че "по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, за да посрещнем делегация на Руската православна църква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион".

Това е известният като "Външния министър" на Руската православна църква - както най-често наричат острието на Кирил волоколамски митрополит Иларион.

Освен че напомня, че покрай конфликта между Фенер и Москва за съдбата на Украинска църква "опасенията за разкол никак не са неоснователни", Пловдивският владика продължава:

"Разбирам, че междувременно срещата в Светия Синод е била отменена и делегацията е била приета в друг формат. Ще кажа – слава Богу! - , защото иначе нямаше да сме в състояние да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала в зависимост и не се поддава на натиск."

 Той напомня основата - конфликта между РПЦ и наскоро признатата от Вселенската патриаршия автокефална Украинска църква.

"Факт е, че въпросът за статута на Православната църква в Украйна се поставя пред Светия Синод нееднократно, като за произнасянето ни по тази тема се настоява от различни страни с внушението, че нашето произнасяне е особено важно, а поради това то трябва да стане спешно.

Тази трескавост в настояванията и напрегнатост в очакванията създават сред нашите миряни усещане, че Българската Православна Църква би могла да вземе решение в полза на едната или на другата от две „спорещи страни”, решение не продиктувано от Светия Дух и съгласно с буквата и духа на Свещените канони, а под външен натиск, в резултат на лобирания и чрез създаване на динамични мнозинства в съборния ръководен орган на Църквата – Светия Синод."

Дядо Николай препраща спорещите страни назад във времето:

"Като за начало смятам, че по подходящи начини, но много ясно, трябва да съобщим на нашите братя от Руската православна църква, но защо не и на църквата-майка – Вселенската патриаршия, а и на всички останали поместни православни църкви, че времето, в което позицията на Българската Патриаршия ще бъде огласена публично и съобщена на останалите поместни църкви, зависи от мястото, което ни е отредено в диптиха (грубо казано - "класирането" на църквите, като според мненията ние сме или 8-о или 9-о място, б.р.)

Откровено иронично владиката пише:

"Ако някой смята, че нашето мнение е важно и трябва да бъде чуто спешно, трябва да бъде поканен да си спомни, че Българската православна църква е автокефална от 927-а година. Ако не си го спомня, то значи, че нашата позиция не му е чак толкова важна..."

Николай пише още:

"Може да ни смятат за малки и бедни, но това, че сме малка и бедна църква не ни пречи да имаме достойнство, да отстояваме достойнството на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и да изискваме към нея да се отнасят със същото уважение, с което ние всякога сме се отнасяли към всички останали.

В заключение: нека дадем време на Светия Дух да нареди по „украинския въпрос” това, което е най-добро за Едната, Света, Вселенска и Апостолска Църква и душеспасително за православните народи."