Трудна е работата на телевизионния водещ. Много е трудно да се задържиш на върха. Особено, ако не си млада, тъмнокоса и едрогърда инстаграм звезда, която поддържа паралелна връзка с футболиста на годината и неговия спонсор, който за късмет е спонсор и на самата телевизия. А вместо това си понатежал, поостарял, носиш вече очила и косата пооредява, а гласът ти така и не спря да мутира.

Винаги съм мечтал да съм млада едрогърда брюнетка и да ме обича спонсорът, но уви...

Тежка е съдбата на застаряващия бял мъж християнин в днешния несправедлив либерастки свят. Налага се да работиш денонощно, а ако искаш да си номер едно, не трябва да има граници за теб – нито интелектуални, нито морални. Даже това с интелектуалните не е задължително. Публиката не ще акъл, акъл тя си има. Публиката иска емоции. Ако може гадни емоции. И по много.

От 20 години съм в тоя бизнес и вече знам много добре кога зрителите прехвърлят на друг канал и кога остават на твоя и искат още и още. Умните приказки ги отегчават, приличието ги уморява. Затова правя всяко свое предаване като катастрофа. Трупове, кръв, отрязани глави, ревящи деца, изоставени бременни, роми, гето, овчари, глад, кал, мизерия... Хората си умират за това.

Точно като свидетели на катастрофа са, хем знаят, че не бива да гледат, хем не могат да откъснат поглед. Проблемът е, че много папагали се навъдиха – колеги, които копират стратегията ми. Телевизиите се напълниха с бременни изоставени и отрязани глави! Значи не мога да ги гледам, бе! Налага се винаги да измислям още и още гадории, за да съм с едни гърди пред другите. А съвсем друго щеше да е, ако ги имах тия гърди, ма...

Какво ли не им показах на зрителите. Раждане в ефир. Бой в ефир. Хващах изневеряващи съпрузи пред работеща камера, снимах куче как ака пред вратата на мразен съсед, при това на забавен кадър. Епично беше! Апокалипсис сега, ма в „Люлин“.

Всеки път си викам: „Е сега вече ще ме намразят!“

Аз ги заливам с помия от глава до пети, а на тях им харесва. Номер едно съм и по рейтинг и по всичко. Обичат ме, бе. Решил съм в следващото предаване да ги закова. Ще е нещо невиждано поне в българския ефир. Мисля да изстрелям ракети земя-въздух към важна стратегическа цел. Още не съм решил коя и ще пусна анкета.

А) Президентският дворец в Техеран, Б) Белия дом, В)  Произволно заведение в Студентски град. Кремъл няма да пипаме. Само си го представете. Студиото – светлината приглушена, фонът кървавочервен. До мен Мис Поморие и Мис Бяла Слатина. Само по коронки. Отдолу тече реклама на споносорите им.  В краката ни лежи бездомна ромка, раждаща близнаци. Докато тя ражда, мъжът й я бие. Скинари бият мъжа й. Либерасти бият скинарите. Млади консерватори бият либералите. Мис Поморие и Мис Бяла Слатина се усмихват.

Едър план на гърдите им, сменя се с едър план на раждащата ромка, после пак гърдите им. На едната са кръгли, на другата капковидни – отдолу тече реклама на пластичния им хирург. Насред всичко това – аз! Брадата подстригана, ризата – бяла. В ръката ми – дистанционно.

Натискам копчето и фоейерверк! Взривен е Близкият Изток. Ромката е родила. Мъжът й е умрял от бой. Скинарите и те. Либерастите са обесени. Младите консерватори са избягали. Мис Поморие и Мис Бяла Слатина се усмихват. Звучи епична музика. "Бяла роза". Аз развявам българското знаме. Завеса. Публиката травмирана, рейтингът ми рекорден, заплатата – необхватна, славата ми – вечна.