Право на глас, аборти, противозачатъчни, политически паритет, равнопоставеност в трудовото възнаграждение. Как през изминалия век са еволюирали правата на жените в пет основни области разказва "Франс прес" в статия, цитирана от БТА, посветена на 8 март - международен ден на жената за част от света.

Право на глас

През 1893 г. Нова Зеландия става първата страна, която дава право на глас на жените. Австралия прави същото в началото на 20-и век, но само за белите жени. Аборигенките (както и аборигените) остават без право на глас в избори до 60-те години.

През 1906 г. Финландия става първата европейска страна, която приема всеобщото гласоподаване без разделение по полов признак. След нея това правят Русия през 1917 г., Великобритания през 1918 г., САЩ през 1919 г. (с изключение на чернокожите жени, които, както и мъжете, трябва да чакат до Закона за правото на гласуване от 1965 г.).

Във Франция жените трябва да потърпят до 1944 г., за да могат да гласуват. Швейцария дава право на вот на дамите на федерално ниво чак през 1971 г., а в Португалия това се случва през 1974 г. - след Революцията на карамфилите.

През 90-те години на миналия век и първото дететиление на 21 век монархиите в Персийския залив въвеждат постепенно това право: Оман през 1994 г., Катар през 1999 г., Кувейт през 2005 г. През 2011 г. кралят на Саудитска Арабия Абдула дава на саудитките правото да гласуват и да се кандидатират на общински избори (единствените избори в тази страна).

Право на аборт

През 1920 г. Ленинова Русия става първата страна, която премахва забраната и наказването на аборт. Ограничението обаче е възстановено през 1936 г. от Сталин, а след това окончателно отпада през 1955 г.

Великобритания узаконява абортите през 1967 г. при управлението на лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън.

След дълги и бурни парламентарни дебати френската министърка на образованието Симон Вей постига декриминализиране и законово регламентиране на абортите във Франция през декември 1974 г.

Днес правото на аборт далеч не е универсално. Двадесетина страни забраняват прекъсването на бременността напълно, като сред тях са Малта, Египет, Мадагаскар, Демократична република Конго, Сенегал, Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Хаити.

В САЩ с решение на Върховния съд по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г. принципно се гарантират абортите, но в 16 щата абортът по желание, без медицински причини, все още е забранен.

Право на противозачатъчни

Първите женски орални контрацептиви стават разрешени в началото на 60-те години в САЩ, а след това в Австралия, Германия и Великобритания.

По същото време във Франция обаче закон за насърчаване на раждаемостта от 1920 г. забранява рекламирането и продажбата на противозачатъчни средства. Десният депутат Люсиен Нойвирт с мъка успява през 1967 г. да постигне анулирането на този закон и узаконяването на контрацепцията.

Достъпът до "доброволни и безопасни" противозачатъчни средства е основно право и въпреки това и днес над 200 милиона жени все още нямат достъп до тях, напомня Фондът на ООН за населението.

Политически паритет

През 1995 г. Швеция става първата страна с правителство, в което има паритет между мъжете и жените.

Това е само един от аспектите на неравенствата между мъжете и жените. Паритетът при съставяне на правителства или избирателни листи се превръща в индикатор за постигнатото в борбата за равенство на половете.

Във Франция "законът облагодетелства равния достъп на жените и мъжете до изборни мандати и длъжности" от 1999 г.

Европейският парламент се приближава към паритет. В момента жените в него са 41 процента (а през 1979 г. са били 16 процента) спрямо 23,6 процента жени в Конгреса на САЩ.

Неравнопоставеност в трудовото възнаграждение

Плановете за премахване на неравенствата на работното място следват един след друг, но разликите в заплащането остават: европейската статистическа служба "Евростат" е изчислила, че "жените получават средно 14,1 процента по-ниско заплащане от мъжете" в ЕС по данни от 2018 г. Разликата се стопява, но съвсем бавно (през 2015 г. тя е била 16,3 процента).

Неравнопоставеността в трудовото възнаграждение се обяснява с цялостната професионална неравнопоставеност между жените и мъжете: жените по-често работят на непълно работно време или на по-нископлатени длъжности.