Върховният административен съд отмени наложената от Комисията за защита на конкуренцията забрана на компанията "Инерком", собственост на Гинка Върбакова, да закупи активите на ЧЕЗ-България. Решението на съдиите е публикувано днес на сайта на ведомството. То все пак не е окончателно - КЗК има право да обжалва пред петчленен състав. Решението обаче е изключително важно от гледна точка на факта, че ЧЕЗ на практика е пред приключване на сделка с "Еврохолд". 

Припомняме, че през 2018 г. КЗК забрани на "Инерком" да придобие компанията, заради факта, че Гинка Върбакова има участие и в бизнеса с възобновяеми енергийни източници, както и че сделката ще наруши конкуренцията в електроразпределението. Последва обжалване, което отново бе загубено. В крайна сметка споразумението между "Инерком" и ЧЕЗ бе прекратено - заради решенията на регулатора.

Малко по-късно българският гигант в застраховането "Еврохолд" обяви интерес към дружеството. След като двете страни се разбраха, последва нова забрана от КЗК. Известно време след това и след обжалване сделката бе разрешена от КЗК, макар да няма фактическа промяна на обстоятелствата. 

В момента продажбата е в последна фаза, а "Еврохолд" осигури кредитно финансиране за нея. 

Сега обаче върховните съдии приемат, че "пазарният дял на обединената група на "Инерком“ и ЧЕЗ не би бил достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение."

"Установява се, че общия пазарен дял на участниците през 2016 г. и 2017 г. след осъществяване на сделката - на база произведено количество електрическа енергия спрямо общо произведените количества от фотоволтаични централи и на база инсталирани мощности от фотоволтаични централи, би бил в нисък размер и това не би попречило на ефективната конкуренция на пазара", пише в съобщението на съда. 

Според назначена и приета съдебно-икономическа експертиза делът на обединената група на база инсталирани мощности във фотоволтаични централи е 2,517 %. Този размер е много по-нисък от изискването на Методиката за общ пазарен дял поне над 15% на предприятията - участници на съответния пазар. Като следва да се посочи, че според същата методика притеснителен общ пазарен дял на дружества - участници в концентрацията, би могъл да бъде този, който надхвърля 40%.

В случая дела на обединената група е много по-нисък дори от 15-те процента, за които се приема, че пазарният дял на предприятията - участници на съответния пазар не е притеснителен и концентрацията не би възпрепятствала съществено конкуренцията. Затова нотифицираната сделка не може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение според условието на чл.26, ал.1 (изм.) от Закона за защита на конкуренцията. При този извод е безпредметно обсъждането на условията по чл.26, ал.2 (изм.) от ЗЗК, при наличието на които КЗК може да разреши концентрация дори и да има налице установяване или засилване на господстващо положение, смятат още съдиите. 

"Неправилен е изводът на КЗК, че въз основа на други обстоятелства с нотифицираната сделка са се създавали предпоставки до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. Върховните магистрати приемат, че КЗК неправилно е взела предвид като такова обстоятелство, че производителите на електрическа енергия от фотоволтаици имат съществено предимство пред останалите производители на електрическа енергия, тъй като формират по-ниска цена поради "нулевия" разход за производствен ресурс.

"КЗК неправилно е отчела като „друго обстоятелство“ участието на групата на ЧЕЗ на вертикално свързаните пазари. А именно - на пазара на разпределение, пазара на снабдяване/доставка на електроенергия и пазара на търговията с електрическа енергия. За да се отрази съществено на тези пазари е необходимо обединената група да има силни позиции на засегнатия от концентрацията пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи."

Към момента не е ясно дали КЗК ще обжалва решението, нито какво и дали  би предприела компанията "Инерком". Ясно е само, че ЧЕЗ очевидно смята да довърши сделката с "Еврохолд".