"Лудогорец" и ЦСКА-София приключиха участието си в групите на Лига Европа и Лигата на конференциите. Те няма да продължат в елиминациите. "Орлите" взеха 2 точки и вкараха три гола. "Червените" стигнаха само до 1 т. и също отбелязаха три пъти - само във вратата на един отбор, "Рома".

Има няколко извода, които са пред очите ни. Ясно е, че и двата отбора са там, където им е мястото - показателите и постиженията (или по-скоро липсата им) не лъжат. От друга страна - не бива да предявяваме големи изисквания. Независимо какво ще ви каже Борислав Михайлов, българският клубен футбол не може да излъчи отбори, които да достигнат по-високо от групите на втория и третия евротурнир.

Като се замисли човек и това е огромен лукс. Ето защо...

"Лудогорец"

За жалост за пореден път трябва да правим едни и същи изводи. "Орлите" са в процес на свободно падане, който продължава вече няколко години. В трети пореден сезон те не успяха да запишат победа в групите на Лига Европа. Вярно е, че липсваха асове като Каули и Антон Недялков, но тимът все пак разполага с доста дълга скамейка.

"Лудогорец" има история и с трите си съперника в настоящото издание. Спомняме си колко по-добри бяха и от "Брага", и от "Цървена звезда". Сега нещата стоят по друг начин - и двата отбора, както и "Мидтиланд", показват напредък. Те надиграха "Лудогорец". Приказките как "зелените" били равностойни и единствено не успели да победят, ги оставете "за пред банята".

Единствено им липсваше... класа. Отчитаме силните мачове с "Олимпиакос" и добрия реванш с "Малмьо". Но и фактът, че след това нивото на представяне падна значително потвърждава тази констатация.

Причините за това са изтъквани многократно. Като изключим периода на Ивайло Петев, в "Лудогорец" винаги са гледали на треньорите като на сезонни работници. Разликата е, че някога в Разград имаше отбор с повече от един треньор на терена - Владислав Стоянов, Козмин Моци, Светослав Дяков, Марселиньо, Клаудиу Кешеру... По-умните треньори, онези, които постигнаха успехи, разбираха, че не е добра идея да се правят на треньори, не пипаха стила на игра и сферите на влияние на лидерите.

Големи промени не се правеха, изходящите трансфери бяха рядкост, а на входа влизаха само най-необходимите играчи.

Времето си минава и отборът вече е нов. Треньорите продължават да се сменят за добър ден и довиждане. Няма такъв, който да изкара цял сезон. Босовете отричат това, но е видно, че който не вкара тима в групите на Шампионската лига, вече е обърнат към изхода. Търсят се поводи да бъде отпратен, а такива се намират. Разликата е, че "Лудогорец" вече няма отбор за Европа. Той без проблеми става шампион в България, но това никак не е трудно.

На всеки трансферен прозорец вече влизат по 5-6 играчи. Може и да има вътрешна конкуренция, но класата на отбора не се вдига, защото много от тези футболисти са просто пълнеж, те не са на нивото, на което бяха техните предшественици. Което показва проблеми и в селекционния процес - и там имаше сериозни промени. Видно е, че те не доведоха до нищо добро.

Ако "Лудогорец" не се коригира, свободното падане ще продължи и в някакъв момент няма да стига и до групи. В последните години това става възможно единствено заради високия коефициент и натрупаната инерция. Както и заради системата на УЕФА шампионът да добута до групова фаза, ако не влезе в основната схема на най-престижния турнир.

Корекцията се изразява в това един треньор да бъде оставен поне 2 сезона, за да наложи идеите си и направи добра селекция. Познавайки обаче характера на собствениците, малко вероятно е това да се случи. В едно от интервютата си след като освободен, Валдас Дамбраускас заяви, че те искат всяка година да виждат отбора си в Шампионската лига, но не си дават сметка, че времената са се променили.

ЦСКА-София

През миналата година по това време "червените" биха "Рома" с 3:1, а сега загубиха с 2:3. Това казва много, въпреки че сега "вълците" имаше за какво да играят. Преди 12 месеца човек оставаше в усещането, че ЦСКА-София се развива, вдига нивото. Знаем обаче какво се случи оттогава - половин отбор ключови играчи вече не е на "Българска армия". Сред тях основни единици като Валентин Антов, Юнус Санкаре, Али Соу, Тиаго...

От Борисовата градина винаги дават едни и същи отговори - че не могат да ги задържат, тъй като им предлагали много по-високи заплати. Това е само част от истината - основното е, че клубът така се издържа. И както видяхме наскоро от годишните финансови отчети, печели доста добре.

Хубаво, но така не се прави отбор. Невинаги ще улучваш, че заместниците - най-често свободни агенти, ще са на ниво. Да не говорим за времето, необходимо за сработване. Година по-късно ЦСКА-София изглежда като изгубен отбор. Трудно вкарва голове, създава малко положения, в атака е предсказуем и скучен. Тук пък е липсата на класа в основния съперник на "Лудогорец". За момента той също губи инерция и скоро няма да може дори да достигне до групи. И дума не може да става за детронация на хегемона от Разград. 

Положителното в представянето бяха два домакинска мача в квалификациите - срещу "Осиек" и "Виктория" (Пилзен). Дотам. След това в нито един двубой "червените" не показаха добро равнище и в защита, и в нападение за 90 минути.

Още нещо - за 12 месеца в Борисовата градина работи трети треньор. Победилият "Рома" Бруно Акрапович беше сменен, наследилият го Любослав Пенев взе Купата, но през лятото и на него посочиха вратата (по телефона), така се стигна до мечтаното от мнозина в "сектор Г" завръщане на Стойчо Младеинов.

В последните дни той засвири познати акорди - атаки срещу всичко живо извън ЦСКА-София. Под ножа са съперници, предишните управляващи, БФС, съдиите, собствените привърженици - поне онези, които не идват на стадиона... Ясно е защо го прави - консолидира редиците, "вкарва напрежение" в съперниците и опитва да отклони вниманието от проблемите, които има клубът.

И това няма да трае вечно. Какъв правилен ход има Гриша Ганчев? Да остави Стойчо Младенов поне две години и да понамали текучеството на футболисти. В противен случай всяка година ще получава още от същото  - епизодични успехи и люшкане в среднячество. Познавайки обаче и тази среда, трудно е да заложим да се случи, особено ако Стойчо не защити Купата. Ловешкият бизнесмен няма да мисли много, преди да жертва още едно "червено" величие.

Дебнете около полунощ - тогава на Армията сменят треньори или (и) пишат странни декларации, които са меко казано неподходящи, когато претендираш да си ЦСКА.

Така ще си я караме, докато нещо в българския футбол наистина започне да се променя - като отношение към процеса. Националният отбор е там, където му приляга да бъде - четвърти в групата, докопал се щастливо и героично до равенство с Италия и Украйна и загубил от Литва. Клубовете може би дори надскачат блатното равнище с влизането в групи. Което става благодарение на чужденци. 

Но ако нямаш цели и не се опитваш да промениш нещо, какъв е смисълът въобще? Докато тук чуваме постоянни оправдания и прехвърляне на проблемите извън собствения двор, видяхме какво направи с "Рома" норвежкият "Бодьо Глимт", намиращ се много по-близо до дома на Дядо Коледа, отколкото до Европа. А тук се радваме на два гола при загуба от "Рома" или на сиво 0:0 срещу "Мидтиланд".