Независимо дали политиците са с или без психотерапия за “Аз”-а си, фръцнали са се и не са си поискали прошка, ще се наложи да поработят заедно, преди да се разпуснат за избори наесен. Има неотложни за разрешаване задачи - в противен случай кризите ще се задълбочат и ще предизвикат нови кризи, които имат потенциал да нагнетят социално напрежение до степен на избухване.

1. Избор на председател на КЕВР

Заради отменения от Конституционния съд (КС) избор на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров, преговарящата за правителство с третия мандат БСП смяташе да го държи до 15 август - за да бъде избран шеф на КЕВР. С мотива, че с променените в хода на процедурата правила са нарушени принципите за правна сигурност и политически плурализъм, КС обяви за противоконституционно решението на парламента.

Настоящата ситуация може да се определи само с една дума - хаос, тъй като законодателите са пропуснали да предвидят какво да се прави в такива случаи. Председателят на КЕВР е единственият, който може да свика КЕВР и регулаторът спря работа - няма утвърдени цени на природния газ за август. Затормозен е не само енергийният, но и ВиК-секторът, а изборът на председател е наложителен преди 47-ото Народно събрание да се разпусне. Но за тази цел депутатите трябва да се откажат от лятна отпуска, а президентът Румен Радев - да се съгласи да изчака, докато приключи евентуална нова процедура. Преди нея обаче парламентът ще трябва да си изясни какви стъпки да предприеме, и то възможно най-бързо.

Новата процедура за избор ще отнеме поне три седмици, допусна по БНР вчера председателят на парламентарната Комисия по енергетика Радослав Рибарски от “Продължаваме промяната” (ПП). Изчакването на парламента до средата на август, в най-добрия случай, означава избори късно през октомври. Вероятността да съвпаднат с началото на отоплителния сезон е голяма, което пък означава, че газохранилището в Чирен трябва да е пълно поне на 80% и да е осигурено синьото гориво за топлофикации, детски градини, болници, битови абонати, индустрия.

2. Нови доставки на природен газ

С осигуряване на необходимите количества природен газ обаче България има проблем, както и много други европейски държави. Управляващите не крият, че засега сигурен е само азерският газ, който се получава по силата на дългосрочен договор - 1 млрд. куб. м. годишно. Количеството е достатъчно за нуждите на столичната топлофикация, която е най-големият консуматор на природен газ в България, но не и за нуждите на индустрията, останалите топлофикации, газифицираните общини. Хранилището в Чирен е пълно на 42%, а нагнетяването на газ става до края на октомври.

Председателят на енергийната комисия призна, че “Булгаргаз” купува газ “от всеки търговец, който може да предложи, и това води до еднократни договори, до покупка на спот пазар" (следователно до по-високи цени, б.а.). Същото правят и други компании в ЕС, включително гepмaнcкaтa Uniреr SЕ – нaй-гoлeмият кyпyвaч нa pycки гaз. За да издържат на цените, те получават държавна помощ под формата на заеми и гаранции, но “Булгаргаз” вече изпитва ликвидни проблеми, които ще се задълбочават.

Трябва да се преговаря с всички доставчици, повтори Рибарски онова, което ПП, “Демократична България” (ДБ) и БСП записаха в програмата си за неосъществения първи мандат.

 В същото време той съобщи, че има опити - неуспешни - да бъде накаран “Газпром” да изпълнява съществуващия договор за доставки на газ за България, който едностранно прекрати през април след отказа на “Булгаргаз” да плаща в рубли. През април премиерът Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев заявиха, че контрактът, изтичащ в края на 2022 г., няма да бъде подновяван.

Разбира се, че “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” ще работят и при служебно правителство, но осигуряването на синьото гориво в момента е важна задача за политиката – повече откогато и да било. Дали ще е по силите на служебен кабинет, чиято основна задача пък е да осигури честни и демократични избори, или неговият патрон, президентът, ще трябва да се нагърби с тази задача? На един друг президент – Георги Първанов (2002-2012) – България дължи азерския газ, но също и провалилия се “Голям шлем”. 

Докато правителството в оставка търси природен газ, опозицията се кани да предизвика скандал тази седмица, както съобщи в аванс депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Докладът на временната комисия за проверка на обстоятелствата, довели до спиране на природния газ от „Газпром”, съдържа данни за корупция, обяви той по Нова нюз. Обяснението му е, че правителството спряло руския газ, за да купува такъв от посредник, отстранен от ГЕРБ. Своя принос за разпалване на страхове и напрежение за топлото през зимата дава и кметът на София Йорданка Фандъкова от ГЕРБ с изявления, че се посяга на газа за столичната топлофикация и се поставят в риск софиянци. Причината е неплатени от дружеството близо 330 милиона лева, които затрудняват дейността на “Булгаргаз”.

3. Защита на уязвими групи

Цените на горивата растат, инфлацията е неукротима, а правителството не предприема мерки за защита на уязвимите групи. От 25-те ст. за литър гориво се възползват всички, а 0% ДДС за хляба нямаше ефект. В програмата за провалилия се първи мандат бяха предвидени две тарифи - за висока и ниска консумация на eлeĸтpoeнepгия, вoдa и пapнo зa битoви пoтpeбитeли (eвентуално газ), но няма да се стигне до нея.

0% ДДС за хляба, отстъпки при горивата: какво предлага правителството?Цели 6 месеца управляващите не предложиха и дефиниция на енергийната бедност - препоръка на Световната банка от години, но също и на Европейската комисия при корекциите по Плана за възстановяване и устойчивост. Макар и предвидена в коалиционното споразумение, към изработването на формулата така и не се пристъпи. Скритият мотив беше, че така ще нарасне броят на нуждаещите се от подпомагане. Това означава, че и тази година енергийни помощи ще получат не повече от 300 хиляди домакинства, а диференцираният подход отново се отлага.

При предсрочни избори ще се провали и преизчислението на пенсиите от 1 октомври т.г., за което се разбраха управляващите.

4. Идва нова COVID вълна

Заболеваемостта от коронавирус отново тръгна нагоре и наесен България я очаква нова вълна. Някои общини вече започват поетапно въвеждане на мерки за превенция, в София от днес маските в градския транспорт и болниците стават задължителни. Ако правителството начело с премиера Петков си беше свършило работата по информационната кампания за ваксинация, както обещаха през декември, картината щеше да е по-различна. Сега онова, което могат да направят управляващите, преди да се разпуснат, е да гарантират за кондицията на здравната система пред поредната заплаха от COVID-19.

Ако не са в състояние да го направят, остава сляпата надежда за енергично служебно правителство. Този път то няма какво да изчегъртва. Или има?

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.