„Всеки ден пациенти с доказана или суспектна за COVID-19 инфекция биват диагностицирани с внезапна загуба на слуха поради засягане на слуховия нерв.“

Това посочва д-р Тодор Попов в интервю – част от кампанията „Плюс мен“ на Министерството на здравеопазването. Д-р Попов е доцент към катедра по УНГ болести и хирургия на глава и шия на МУ – София и част от екипа на Клиниката по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ.

"COVID-19 практически може да засегне всеки орган поради тропизма (най-общо казано предпочитанието на вируса към такива клетки, от които има нужда, за да живее и да се размножава-бел. ред) на вируса към клетките на стените на малките съдове", добавя той.

По думите му засягането на слуховия нерв се проявява с внезапно намаление на слуха, a често пъти и с високочестотен шум.

„Изключително важна е бързата реакция. При доказване на това състояние трябва да се започне болнично лечение с вливания. Колкото по-рано стартира терапията, толкова по-висок е шансът за спасяване на слуха. При липса на лечение обикновено намалението на слуха е необратимо, а по-късното търсене на решение става невъзможно“, предупреждава специалистът.

Той обяснява, че коронавирусната инфекция може да засегне слуха при пациенти на различна възраст. Проблемите се наблюдават дори при деца. По отношение на хората, които имат предхождащо намаление на слуха добавянето на допълнително усложнение, вследствие на коронавирусната инфекция, би могло да доведе до наслагване и съответно до тежка инвалидизация.

Ваксините срещу COVID-19 категорично са достижение на човешката цивилизация, подчертава доц. Попов. „Има два варианта – да се сблъскаш с коронавируса SARS-CoV-2 контролирано или да го срещнеш неконтролирано. Ваксината доказано помага този сблъсък да е контролиран и минимализира рисковете за здравето на ваксинираните“, посочва той.

„За съжаление, една част от обществото ни просто отказва да повярва в истинността, а причината е страх. Не бива да ни е страх. Не бива да бъдем парализирани от „оградите“ на нашето собствено съзнание“, смята доц. Попов.