По какви критерии шефката на Софийския апелативен съд избира кого да изтегли чрез командировка, има ли лоши ремонти в Съдебната палата, защо няма зам.-председател вече 2 и половина години, и най-вече припомняне на едно общо събрание в дух - „знам какво направи миналото лято“.

Това бяха основните жалони в изслушването на Даниела Дончева, която реално от 6 години управлява най-важния апелативен съд в страната – САС. Интригата там естествено е огромна, тъй като след евентуалното закриване на специнституциите отново съдът ще е апелация на „високата корупция“, организираните престъпни групи, делата срещу хора с имунитет, магистрати и пр.

След един мандат от 5 години и година като изпълняващ длъжността, днес Даниела Дончева застана пред ВСС като (комай предварително предизвестен) единствен кандидат за нови 5 г. начело на възловия съд.

Цялото монолитно мнозинство, което обичайно взима решенията в Съдийската колегия, бе „на крак“, от заседанието отсъстваше председателят на ВКС Галина Захарова. Това направи участниците 11 (при положение, че съветът е непопълнен). И тъй като не беше трудно да се предвиди, че Атанаска Дишева и Олга Керелска ще са против, така оставаха 9 души, при нужни 8, за да бъде избран кандидатът.

Получи се сериозна вербална битка, като задаването на въпроси отне от 9:30 почти до 13:15 ч. После кадровиците дори отказаха обедна почивка, изпокараха се в рамките на още един час дебати и в крайна сметка я изгласуваха около 14:15 ч.

Малко предистория

Дончева е, меко казано, интересен административен ръководител. Името ѝ като председател бе замесено в сериозен скандал, когато лично извади съдия Милен Василев от един състав, прати го в друг състав и встъпи самата тя като член на тричленния съдийски състав по дело, известно като „делото за 102 млн.“. Което пък е пряко свързано с интересите около КТБ. За да стане тази гимнастика, Дончева дори се самопреназначи от Гражданско в Търговско отделение.

Дончева заведе после и гражданско дело за клевета срещу въпросния съдия Милен Василев, което катастрофира без резултат.

Макар че инспекторатът се произнесе тогава, че има нарушения във връзка с аферата, и въпреки предложението на Лозан Панов – тогава председател на ВКС, да се образува дисциплинарно производство срещу Дончева, предложението престоя в колегията на ВСС, докато… давността изтече.

В последните седмици сайтът "Съдебни репортажи" разказа освен за споменатите еквилибристики, и за факта, че една трета от съдиите в САС са командировани. Там е ясно – председателят може да те „извади“ с една своя заповед от всеки не толкова авторитетен съд и да те командирова в САС. А когато иска, може да те разкомандирова... 

Преобладаващата причина, посочена в заповедите за командироване на Дончева е свободна щатна длъжност, като се посочва, че командироването на съдиите е до провеждане на конкурс и назначаване на титуляр на мястото.

В съда функционират и състави само от командировани съдии, както и такива с преобладаващи командировки (двама от трима). Днес самата Дончева призна, че, да - такива състави има. Но не знае как да реши иначе проблема с натоварването.

Правният сайт разкрива още интересната история на съдията Димитър Мирчев, който през 2012 г. печели конкурс за първоначално назначаване и влиза в съдебната система като магистрат в Окръжен съд – Враца. Встъпва в длъжност официално през юли 2012 г. А през ноември 2013 г. – малко повече от година, откакто правораздава, съдия Мирчев вече е командирован в САС със заповед на тогавашния председател на съда. Оттогава до днес съдия Димитър Мирчев работи в Гражданската колегия на най-големия апелативен съд в страната, който разглежда като въззивна инстанция делата на окръжните съдилища от София, София-област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца и Монтана.

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) и по-точно чл. 107 се казва, че председателят на апелативния съд може да командирова съдия от окръжен съд със съответен ранг. Това означава, че за да бъде командирован в апелативен съд съдията трябва да има ранг на съдия от апелативен съд. Изискването изрично е записано и във вътрешните правила на САС за командироването, пише "Съдебни репортажи".

Едва през 2017 г. обаче съдия Мирчев придобива ранг „съдия в апелативен съд“, след като печели конкурс за повишаване и преместване в Търговската колегия на Софийския градски съд (СГС). На практика близо 4 г. Мирчев е командирован в САС без да има ранг за това.

Но чудесата не спират дотук...

Непосредствено след като съдия Мирчев печели конкурса за магистрат в един от най-натоварените окръжни съдилища – СГС, председателят на САС го разкомандирова, за да встъпи в длъжност в съда, в който е избран. Само седмица по-късно съдия Даниела Дончева отново го командирова в горната инстанция.

Също според „Съдебни репортажи“ в САС работят наказателните съдии Калинка Георгиева и Емилия Колева (командировани от Софийския градски съд през 2012 г.). В Гражданската колегия на САС е Нина Стойчева (СГС), която работи като командирована от 2014 г. С малки изключения всички командировани съдии, които работят там са командировани в мандата и със заповед на съдия Дончева, а командировките на останалите са продължени с нейни заповеди.

Днес самата Дончева не можа да си спомни откога е най-отдавнашната командировка, но според нея била от 2015 г. А що се отнася до популярния "случай с нарушаването на закона" (явно имайки предвид Димитър Мирчев) – наистина било е извършено такова, но във времето преди тя да е председател.

Събрания, позиви, командировки...

След като веднъж се разболя и това отложи явяването ѝ пред Съдийска колегия на ВСС, днес Дончева понесе хвалби от очакваното мнозинство и удари само от Атанаска Дишева и Олга Керелска.

Най-вече двете застъпваха тезата, че тя се явява в нарушение на процедурните правила, тъй като не се е провело редовно общо събрание на съда, което - по закон - да я изслуша като кандидат за шеф. Въпросното общо събрание, което би трябвало да олицетворява "съдийското самоуправление", се провежда на 14 юли м. г., като в точка 7 от дневния ред дори не е посочена поименно кандидатурата на шефката, а само законовото основание. Дончева пък е окончателно одобрена и допусната до конкурса чак през 2022-а.

Двете "инакомислещи" от ВСС се сблъскаха с традиционния "юмрук" на пратениците на уж различни политически сили от парламентарната квота във ВСС.

Дончева бе защитена първо от Драгомир Кодяжиков (един от двамата души на БСП в Съдийската колегия), който дори се беше подготвил със справка - че и назад в годините е имало такива изключения: когато кандидат-шеф е изслушан от общо събрание, още преди де юре да стане кандидат.

Той изреди окръжните съдилища в Смолян, Враца, Силистра и Стара Загора  (в последния случай например кандидатът за председател е изслушан…. 364 дни преди да бъде избран от ВСС, б.а.). Така или иначе примерите се оказаха не 4, а 3, но това е маловажно...

Даниела Марчева (вторият пратеник на БСП в Съвета) каза, че в закона пише само, че „общото събрание изслушва кандидатите“ и не казва кога. Тя нарече думите на Дишева „лишено от основание и логика тълкуване на закона“. 

А Вероника Имова (ГЕРБ) напомни, че качеството кандидат се придобива в момента, в който е подал документи за даден конкурс. Не е нужно да е допуснат.

За да е малко по-забавно – след като Кояджиков пламенно защити кандидатката и практиката да се изслушват шефове, преди да се знае дали изобщо ще ги допуснат, базирано на 3 примера, Олга Керелска поиска да се пита администрацията колко общо назначения на шеф е провел този състав на ВСС (той е към края на мандата си, б.р.). Мнозинството я бламира и гласува да не се прави такава справка… Но тя провери сама и каза, че са провели около 110 процедури по избор на шефове. И има само 3 изключения. 

Противниците на назначението заявиха още, че няма нито един въпрос, зададен от съдии на въпросното квази общо събрание и че то е проведено на 14 юли – през лятната отпуска на множество от съдиите. Това дава “представа за общата картина какво е представлявало това общо събрание“, заключи Дишева.

Кадровиците са скараха дори около числата - наполовина празен или наполовина пълен е бил съдът в онзи момент.

Чолаков обвини Керелска и Дишева, че манипулират – защото през цялото време казваха, че участниците в събранието са 34, а в САС работят 70 съдии. Толкова обаче са щатовете на книга. А реално работели 51 с право на глас (командированите не гласуват, б.а.)

Така той заключи, че събранието, което е одобрило Даниела Дончева, е събрало повече от две трети от съдиите.

Именно на въпросното изслушване – което пък въобще не е включвало въпроси от съдиите, съдия Милен Василев предлага точката да отпадне, тъй като изслушват кандидат за председател, който изобщо още не е допуснат в процедурата. И посочва, че към онзи момент атестацията на Дончева все още не е изготвена от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) на Съдийската колегия.

Явно обаче време няма – намесват се съдии, че не пречи изслушването на кандидата за председател да се случи преди да е допуснат.

Накратко днес се завъртя числото - че дори от 51 съдии, на събранието са били 34. От тях 10 се обединяват около предложението да не се гледа кандидатурата и си излизат… Така, по думите на Олга Керелска, са останали едни 24 съдии – които естествено са доволни от мандата и управлението на Дончева.  

Боян Магдалинчев (също ГЕРБ) днес каза, че не е вярно твърдението, че е нямало изказвания на общото събрание миналото лято – изреди куп имена на съдии, които са взели отношение. И то одобрително. Всъщност според другия лагер във ВСС е имало само становища, нямало е нито един въпрос – особено след напускането на недоволните 10.

Така или иначе въпросното общо събрание финишира дори без гласуване - за или против кандидатурата на новата стара шефка. Но формално законното изискване да има събрание е спазено.

Днес часове се обсъждаше прословутото влизане на Дончева в делото "за 102-та милиона", което касае основния свидетел на прокуратурата по КТБ - Бисер Лазов.

Тя отговори, че така се паднало и искала да разтовари натовареното Търговско отделение, а пък в Гражданското била "22-рият съдия", който нямал и състав. Изобщо не знаела какъв е предметът на делото и кой съдия праща другаде (по принцип двете отделения в САС са свръхнатоварени, за разлика от Наказателното, б.а.)

Въпрос й бе поставен от Атанаска Дишева – кога общо събрание я е разпределило лично нея от Гражданско да се прехвърли в Търговско отделение.

„Моето мнение е, че административният ръководител не се разпределя в отделения - той може да правораздава във всички отделения в съда“, отговори Дончева.

На това Дишева скочи:

"Ако твърдите, че може да влезете когато намерите за необходимо, във всеки един момент във всяко отделение - как ще влезете например в едно наказателно дело. "

А пък Дончева йѝотговори, че „не й е хрумвало да участва в наказателно производство“. Но каза че в миналото е подписвала СРС без да я е разпределял някой.

"Не, не смятам, че безразборно мога да влизам в което отделение си поискам", каза тя.

Обсъждаше се и безпрецедентният "позив", който след случая изолираният от делото съдия Милен Василев разлепи из САС - и който благозвучно цял ден днес бе наричан „публикация на стената“. Дишева обърна внимание, че Даниела Дончева така и не е излязла с публично изявление след това – какво е направила, защо го е направила и пр.

Самата съдебна шефка и кандидат за нов мандат призна, че в САС има един състав с 3-ма командировани съдии. А в Търговска колегия са командировани 10 съдии и от 21 по щат едва седем са титуляри.  

Но изложи и своите аргументи - от въпросните 51 реално действащи титуляри в съда ѝ, има 12 командировани във ВКС и един в Комисия по атестиране и конкурси на ВСС. Т. е. - правораздават тридесет и няколко магистрати в трите колегии. Отделно, Наказателна колегия не дава съгласие техни щатни бройки да бъдат преразпределяни към Гражданска и Търговска.

"Аз не виждам как бихме могли да се справим, ако на мястото на съдиите – било то вакантна бройка или командирован на място във ВКС, не бяхме командирвали съдии. Няма забрана в закона да заседават командировани съдии", защити се шефката.

Като посочи, че когато в някой окръжен съд - включително в СГС, има едночленен състав и той е от един командирован съдия, никога не се е поставял въпросът дали това е законен състав.

Тя каза:

„Ако това влияе на независимостта на съдиите, те биха могли да се оплачат, ако чувстват своята независимост застрашена.“

Не стана ясно – кой точно да се оплаче, ако казусът е: ти си командирован със заповед на шефа и вече 10 години вместо примерно във Враца правораздаваш в една от най-важните търговски колегии в държавата.

Всичко казано дотук доведе мнозинството по-скоро да обвинява двете опозиционерки - Дишева и Керелска, че са демагози, че проявяват нееднакъв подход, не уважават "съдийското самоуправление" и пр., и пр.

Казаха се няколко положителни думи - че съдиите са доволни от един прекрасен и успешен мандат и "на ура" кандидатката бе одобрена.