Административният съд - София град (АССГ) е отказал да задължи и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов да разкрие какви данни е разкрил във връзка с групата за влияние върху магистрати около застреляния Мартин Божанов - Нотариуса.

Това се казва в съобщение на БХК, откъдето опитаха чрез съда да дадължат Сарафов да обяви какво е научил.

Както и Клуб Z писа, след като гръмна скандал посмъртно със сочения за търговец на влияние, и. ф. главният прокурор разпореди извършването на служебни проверки по преписки и досъдебни производства, свързани с Божанов.

Според съобщение от 6 февруари на сайта на прокуратурата, справка в деловодната система установила, че от 2004 г. до февруари  2024 г. са налице 25 преписки и досъдебни производства, свързани с Божанов, по които е бил страна – обвиняем, жалбоподател, свидетел и др. 

"Българският хелзинкски комитет поиска от и. ф. главен прокурор да предостави детайлна информация за тези преписки, включително техните деловодни номера, година, наблюдаващи прокурори, работни квалификации, фаза, в която се намират, актове, с които са решени, както и докладите от проверки, извършени през последните пет години, във всички евентуално ангажирани с казуса прокуратури, в това число софийските районна, градска и апелативна прокуратури", пишат от БХК

От главния прокурор не са поискани материали по висящи разследвания, спациално подчертават оттам. Въпреки това, през март заместничката на главния прокурор (сега служебен правосъден министър) Мария Павлова, отказва да предостави исканите данни. Според нея заявената информация „не попада в кръга на обществената информация по дефиниция" и „за нея се прилагат нормите на НПК".

"На практика отказът е аргументиран единствено със нормата на чл. 198, ал. 1 от НПК, регламентираща достъпа до материалите по разследването единствено с разрешението на прокурор.

На 20 май 2024 г. съдът потвърди отказа за предоставяне на информацията и, сочейки общо НПК като законово основание, на практика „засекрети" всички числа, индивидуализиращи преписките, заведени в прокуратурата с участник Мартин Божанов", пишат днес от правозащитната организация.

При това решението не подлежи на касационен контрол.

Ето и оригиналното съобщение на БХК от днес:

Съдът: Главният прокурор не дължи отговор за Мартин Божанов – Нотариуса

Административният съд – София град (АССГ) отказа да задължи главния прокурор да отчете какви данни е разкрил при упражняване контролните си правомощия във връзка с групата за влияние върху магистрати, свързана с Мартин Божанов – Нотариуса. Това става ясно от решението на съда, постановено на 20 май 2024 г.

В резултат на публично изнесените данни Мартин Божанов – Нотариуса и групата около него бяха уличени във влияние върху магистрати, а доверието в съдебната система – сериозно подкопано. Тези данни са потвърдени и изнесени включително от действащ съдия – Владислава Цариградска. По този повод, през февруари тази година и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов разпореди извършването на служебни проверки по преписки и досъдебни производства, свързани със същото лице. Според съобщение от 6 февруари 2024 г. на сайта на прокуратурата, справка в деловодната система установява, че от 2004 г. до февруари  2024 г. са налице 25 преписки и досъдебни производства, свързани с М.Б., по които същият е бил страна – обвиняем, жалбоподател, свидетел и др. 

По повод изнесените данни Българският хелзинкски комитет поиска от и. ф. главен прокурор да предостави детайлна информация за тези преписки, включително техните деловодни номера, година, наблюдаващи прокурори, работни квалификации, фаза, в която се намират, актове, с които са решени, както и докладите от проверки, извършени през последните пет години, във всички евентуално ангажирани с казуса прокуратури, в това число софийските районна, градска и апелативна прокуратури. 

От главния прокурор не са поискани материали по висящи разследвания. Заявени са деловодни данни за преписки, по които могат да се правят справки в публичния електронен портал на прокуратурата, както и актовете, с които тези преписки са решени. Редът за достъп до деловодните данни за прокурорските преписки под никаква форма не е регламентиран в НПК. Деловодната дейност е регламентирана в инструкция на главния прокурор, която той никога не е публикувал, тъй като намира, че тя изобщо не представлява нормативен акт. Деловодните данни не представляват защитена от  закона тайна. Неясно е как оповестяването на тези числа може да компрометира разследване. В същото време чрез тях всеки може да провери състоянието на преписка в посочения електронен портал.

През март 2024 г. заместничката на главния прокурор, понастоящем служебен правосъден министър, Мария Павлова, отказа да предостави исканите данни. Според нея заявената информация „не попада в кръга на обществената информация по дефиниция" и „за нея се прилагат нормите на НПК". На практика отказът е аргументиран единствено със нормата на чл. 198, ал. 1 от НПК, регламентираща достъпа до материалите по разследването единствено с разрешението на прокурор.

На 20 май 2024 г. съдът потвърди отказа за предоставяне на информацията и, сочейки общо НПК като законово основание, на практика „засекрети" всички числа, индивидуализиращи преписките, заведени в прокуратурата с участник Мартин Божанов.  Съдията намира, че "несъмнено, обстоятелствата по процесното заявление, са от изключителна значимост за обществото", но "НПК [...] предвижда, че развиващото се при предварителна проверка или досъдебно производство, се охранява от т. нар. следствена тайна".

В същото време, без никакви затруднения БХК получи от административния ръководител на СГП достъп до данните за досъдебното производство, водено за убийството на същото лице, включително етапа на производството и имената на наблюдаващия прокурор. В друго решение на АССГ по-рано този месец главният прокурор беше задължен да предостави данните за всички производства (в това число техните номер, година, прокуратура и предмет), във връзка с които има постъпили жалби за нарушение на Европейската конвенция по правата на човека.

Съдебното решение, препятстващо достъпа до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и  до докладите от проверките в прокуратурата през последните години, не подлежи на касационен контрол. Така със съдействието на съда, всяка информация за осъществения (или не!) от главния прокурор контрол в прокуратурата във връзка с изключително тревожни явления,  придобили гражданственост като  "разпъване на прокурорски чадър", "поставяне на разследването на трупчета" и съставянето на прокурорски "шпицкоманди", остава грижливо скрита зад паравана на следствената тайна.