В края на декември 2024 година оценките за работата на прокуратурата през последните десет години са преобладаващо ниски и отразяват многократно регистрираното ниско доверие, потвърдено от редица социологически изследвания и анализи. Според общественото мнение работата на прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна скала от 2 до 6 се концентрират в позициите „слаба" и „средна".

Това пишат в резюме на свое проведено национално представително изследване под надслов "Няма невинни за неосъществената съдебна реформа" от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

То е проведено в периода 26 ноември - 15 декември 2024 г. от социологическа агенция „Глобал Метрикс". Метод: стандартизирано персонално интервю тип face-to-face с регистрация на данни чрез таблети (TAPI – Tablet-assisted personal interviewing).

Обем на извадката: 1020 интервюта с пълнолетни граждани на България.

Средната оценка за резултатите от дейността на обвинението в мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81. 

"Налице са все пак и специфики - докато оценките за мандата на Сотир Цацаров са били също критични, но изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев достига два пъти повече слаби оценки," пишат от БИПИ.

С цялото изследване може да се запознаете тук. 

Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата показват силно критични мнения, които са индикатор на слаби резултати както в справянето с битовата престъпност, така и в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези направления гражданите виждат основно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се използва за политически цели и няма никакви ползи за обществото от работата на главния прокурор.

Мнения за работата на последните трима главни прокурори.

Над две трети от пълнолетните българи смятат, че съдебната реформа е в застой, а основни аспекти от нея определят като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните все пак виждат някакви, макар и много слаби, резултати в отделни направления.

Основните причини за неосъществената съдебна реформа, според общественото мнение, са интересите на различни обществени кръгове, които работят за това, съдебната реформа да не се реализира (56%), както и политическата криза (37%), и липсата на политическа воля (35%) за реформи в този сектор.

Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля сред магистратите, което показва, че, от гледна точка на общественото мнение, няма „невинни“ за неосъществената съдебна реформа, заключават от неправителствената организация, известна със своите остри позиции срещу статуквото.

Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма обществена подкрепа се споделя от едва 9% от запитаните. Налице е широк консенсус за важността на съдебната реформа. На това мнение са почти всички (75% смятат, че съдебната реформа е много важна, а 20% я смятат за по-скоро важна).

Интересно е обаче, че в общестото изобилства "експертиза": на въпрос "Какви са причините съдебната реформа да пуксува?", едва 0.7 % от респондентите са отговорили с "Не знам."

Българите задават широк кръг приоритети за съдебната реформа в следващите няколко години, като най-важните за гражданите са: реална и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта (81%), независимост на съда (75%), бърз съдебен процес (61%), борба с битовата престъпност (55%), отчетна и ефективна прокуратура (54%), борба с домашното насилие (50%).

В заключение: общественото мнение дава силна подкрепа и ясни приоритети за съдебната реформа, но е изключително недоволно от липсата на резултати, обобщават от БИПИ.