Ако подлежащ на връщане мигрант, пребиваващ в ЕС, не напусне в дадения му срок страната, в която се намира, или се укрие в друга държава членка, ще последва принудително връщане. Възможни последици от това ще бъдат задържане и забрана за влизане в ЕС.

Мерките се съдържат в огласеното днес предложение на Европейската комисия за нова обща европейска система за връщане. То бе представено от зам.-председателя на ЕК по сигурността и демокрацията Хена Виркунен и комисаря по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер.

Само един на всеки пет мигранти, които трябва да напуснат ЕС, го напускат, изтъкна Брунер. И допълни, че това повече не може да се толерира. То пречи на страните от ЕС и да предоставят убежище на тези, които наистина имат нужда от него.

Какво включват новите правила

• Истинска европейска система под формата на регламент с общи процедури за издаване на решения за връщане и Европейска заповед за връщане, която ще бъде издавана от страните членки. В момента има 27 различни системи за връщане – колкото са и държавите в ЕС;

• Взаимно признаване на решенията за връщане. То ще позволи на страните членки да признават и директно да прилагат решение за връщане, взето от друга страна членка, без да е необходимо да започнат нова процедура. До 1 юли 2027 г. - една година след влизането в сила на Пакта за миграцията и убежището, ЕК ще направи преглед какво са направили отделните държави за ефективна обработка на европейските заповеди за връщане. Тя ще вземе решение, което да задължи признаването и прилагането на решение за връщане, издадено от друга страна членка;

• Ясни правила за принудително връщане с насърчаване на доброволното връщане. Принудителното връщане ще бъде задължително, ако пребиваващо в ЕС лице не сътрудничи на властите, укрива се в друга страна членка, не е напуснало ЕС в дадения му срок за доброволно напускане или представлява заплаха за сигурността. Ще бъдат насърчавани доброволните връщания в дадения срок за напускане на ЕС;

• Повече задължения за полежащите на връщане срещу ясни предпазни клаузи. Става дума за изрични задължения за сътрудничество с националните власти по време на цялата процедура по връщането. Към тях ще има и сериозни последици, ако лицето не сътрудничи – намаляване или отказ от предоставяне на пари или отнемане на документите за пътуване. Същевременно ще бъдат засилени стимулите за сътрудничество, например чрез подпомагане на доброволното връщане;

• По-силни предпазни клаузи през целия процес на връщане. Всички свързани с връщането мерки трябва да бъдат взети, като бъдат изцяло зачитани основните и международните стандарти на човешките права. Това ще бъде гарантирано чрез процедури като право на обжалване, подкрепа за уязвими лица, сигурни предпазни клаузи за непълнолетни и техните семейства, както и принципите за ненасилственото връщане;

• По-строги правила за ограничаване на злоупотребите и справяне с укриването. Страните членки ще имат по-строги правила за локализиране на подлежащите на връщане с възможността да искат те да предоставят финансови гаранции, редовно да се явяват пред властите или живеят на посочени от националните органи места. Новите правила създават ясни условия за задържане, ако има опасност от укриване, както и алтернативи на задържането. То ще може да трае 24 месеца вместо 18, както е сега. Освен това суспензивният ефект на решенията за връщане вече няма да бъде автоматичен, освен ако не става дума за въпроси, свързани с ненасилствено връщане;

• Специални правила за хора, представляващи заплаха за сигурността. Страните членки ще трябва да проверяват това на възможно най-ранен етап. Щом бъдат идентифицирани, тези лица ще подлежат на строги правила, включително на задължително принудително връщане, на по-дълги забрани за влизане в ЕС, на отделни мотиви за задържане. Самото задържане може да бъде удължено на повече от обичайните 24 месеца със съдебна заповед;

• Реадмисия като част от процеса на връщане. Новите правила създават процедура  според която решение за връщане е придружено с искане за реадмисия. Правилата ще позволят и трансфер на данни към трети страни с цел реадмисия;

• Хъбове за връщане. Предложението на ЕК въвежда правна възможност за връщане в трета страна на лица, за които е взето окончателно решение за връщане. Това ще става въз основа на сключено двустранно споразумение или на ниво ЕС. То може да бъде сключено с трета страна, която спазва стандартите и принципите на човешките права, включително тези за ненасилствено връщане. Семействата с малолетни деца и непридружените такива деца ще бъдат изключени от тези споразумения. Самите договори ще подлежат на наблюдение.