Над 100 участници – сред които представители на основните вероизповедания в страната, депутати, учители, учени, родители и НПО – се събраха днес на първото голямо обществено обсъждане на предложението за въвеждане на нов учебен предмет "Религия и добродетели".

Организатор бе Министерството на образованието и науката. Дали може да се нарече "обществено обсъждане" е спорно - граждани не можеха да се включат в дискусията, ако не са поканени от МОН. 

Направи впечатление, че повечето поканени граждански организации бяха с видимо "традиционен" и консервативен уклон - и очаквано подкрепяха предложението на МОН. 

Министърът: "Не предлагаме задължителен час по религия"

"Не предлагаме задължителен час по религия – това ще бъде много повече час по възпитание в добро", подчерта за пореден път просветният министър Красимир Вълчев. "Предметът ще е недогматичен, с плуралистичен подход, съчетаващ етични, философски, културни и хуманистични елементи със знания за религиите."

Според него задачата на системата не е само да подготвя можещи и знаещи ученици, а и "добри хора". Българското образование било "срамежливо" в своята възпитателна функция, добави той.

"Нашите деца ще живеят в хармонично и щастливо общество, само ако днес успеем да ги възпитаме в добродетели и зряла ценностна система", заяви Вълчев. 

Позитивно по темата се изказа и проф. Андрей Чорбанов (ИТН), председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.

"Смятам, че въвеждането на такъв задължителен предмет в значителна степен ще засили интереса към религиите и ще помогне на учениците да се запознаят с основните добродетели. Това ще позволи на много деца да намерят пътя към истинската религия и християнските добродетели, в които нашата нация е формирана в най-голяма степен", заяви той.

Патриархът: Време е българското образование да върне вероизповеданието

Българският патриарх Даниил очаквано изрази силна подкрепа за въвеждането на новия предмет:

"Няма друга институция, която повече от православната църква да цени човешката личност. Време е българското образование да върне вероизповеданието като централна част от учебната програма", заяви той.

Патриархът подчерта, че традиционните български добродетели са всъщност християнски, и направи исторически преглед на ролята на духовенството в просветата и държавността. Според него предметът ще допринесе за изграждането на "грижовни и отговорни граждани", а не за религиозна индоктринация.

Той обяви и БПЦ за "институция с най-много доверие" в страната, реплика, която предизвика смях в залата.

Главният мюфтия Мустафа Хаджи също се включи в дискусията, като посочи религиозното обучение като  решение на проблема с насилието в училище:

"Време е да се обясни разбираемо на децата, че религията не иска агресия, а обич към човека. Ако преподават хора, които не са религиозни, рискуваме повече вреда, отколкото полза."

"Не искаме мироглед да се налага на учениците"

Въпреки че бяха малцинство, някои НПО-та, успели да се сдобият с покана, изразиха притеснение, че програмата може да подмени светския характер на образованието.

"Поддържаме нуждата от възпитание в ценности, но това трябва да става чрез диалог, ролеви игри, личен пример – не чрез налагане на мироглед", заяви Георги Богданов от НМД. "Вместо това виждаме промени от забранителен характер и предмет, който може да влезе в противоречие с основни принципи на светската държава."

"Имаме 50% функционално неграмотни деца. Какво правим с тях при положение, че са претъпкани с учебен материал и ние ще им сложим още един предмет, който да учат задължително", добави още той.

Критично се изказа и философката Ирина Манушева, авторка на петицията против въвеждането на религията като задължителен учебен предмет.

"Всичките неясноти трябваше да бъдат изяснени още преди да се обявява, че този предмет ще бъде въведен", каза тя.

Д-р Женя Лазарова, невроучен и психолог, изтъкна, че няма научни доказателства, че религиозното образование прави хората по-добри.

"От 50 години в Америка и в други държави, където голяма част от обществото е религиозно, изучават такива методи. Няма никакви научни доказателства, че те правят хората по-алтруистични, по-добри, по-склонни да проявят щедрост, да помогнат на някого", отбеляза тя. 

Репликата й предизвика бурни коментари от религиозните хора в залата.

Бившият образователен министър и премиер акад. Николай Денков подчерта, че в момента религията като избираем предмет работи добре:

"Религията вече се изучава и присъства в образователната система като избираем предмет в три различни варианта, предложени с утвърдени учебници от първи до 12-и клас, както и в петте духовни училища, които държавата подкрепя от много години. Всичко това показва, че в момента имаме добро сътрудничество със съответните духовни институции."

И добави, че в смесените райони като Шумен и Кърджали може да се стигне до етническо напрежение, защото там децата в клас ще трябва да бъдат разделени според религията.

"Това ще доведе до много по-тежко разделение от това, което сме успели да успокоим до момента", каза той.

Роберт Джераси, председател на Националния съвет на религиозните общности в България (представител на католици, протестанти, евреи и арменци) отбеляза като позитивен факта, че обучението няма да е само конфесионално, но изтъкна, че очевидно няма готовност то да се въведе адекватно - няма учители, няма ясна програма, стратегия или план за мониторинг.

Обществото e раздвоено, обявиха социолозите

Според данни на агенция "Тренд", представени от социолога Димитър Ганев, обществото все още не е категорично – макар че подкрепата расте.

По нейни данни 57% от българите одобряват въвеждането на предмет по религия като част от редовната учебна програма в училищата. Малко над една четвърт (26%) са по-скоро или категорично против. Идеята предметът да бъде съобразен с вярата на учениците се възприема по-нюансирано – 44% в някаква степен я подкрепят, докато 38% са против. Шест от десет души смятат, че обучението по религия може да допринесе за изграждането на морални ценности у учениците. Това мнение е по-често изразено от жените и респондентите над 60 години.

Първан Симеонов ("Мяра") заяви, че тяхно изследване е показало подобни резултати, но сега хората са сколнни да се търси "среден вариант":

"Ако става дума за възпитание – ще бъде разбрано. Ако става дума за индоктриниране – няма."

Бе представена и справка на практиките в другите европейски държави - но много от дискутиращите игнорираха факта, че в повечето от тях децата могат да избират между религия или етика. Единствено адв. Ангел Бузалов, направил проучване за европейския опит в изучаването на религията, отбеляза че в европейските страни само в Швеция религията се изучава като задължителен предмет, но на научна, а не на верска база.

МОН ще представи официална концепция на 8 май

Следващия месец - на 8 май - образователното министерство вече ще има ясна идея как ще изглежда обучението по "Религия и добродетели", обяви министърът.

Първоначално предметът ще бъде въведен в първи клас, без оценки. Ще преподават началните учители. 

Родителите ще имат право на избор между конфесионален и светски модул - но какво ще съдържат те и дали ще бъдат просто копие на сегашните модули в свободноизбираемия предмет, не е ясно.