„Големият въпрос на философията си остава следният: ако животът е безсмислен, тогава какво да кажем за пастата във формата на всички букви от азбуката?“; „Свръхнаселеността ще утежни проблемите до крайност. Статистиките сочат, че на планетата вече има повече хора, отколкото са нужни, за да се премести и най-тежкото пиано“; „Човекът е единственото създание, което някога е прецаквало сервитьор“…

Това е само малка част от комедийните бисери, с които са изпълнени „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ – третият и четвъртият сборник с хумористични текстове на Уди Алън.

Новите издания вече са в книжарниците със знака на „Кръг“ с твърди корици, чийто художник е Албена Лимони. Преводите пък (дело на Теодор Михайлов, Борис Дамянов и Александра Главанакова) са старателно ревизирани, така че да се приближават максимално до неподражаемия стил на писателя и кинотворец. Разкриващи цялата му комедийна и словесна виртуозност, „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ са настолни четива не само за почитателите му, но и за всички, които гледат на живота през призмата на хумора.

Историите в „Странични ефекти“ (1980 г.) – третия сборник на несравнимия комик, са писани през втората половина на 70-те години, когато той се утвърждава като такъв с емблематичните филми „Ани Хол“ и „Манхатън“. Сред разнопосочните теми, разнищени тук, са заплахата от НЛО, кулинарната критика, относителността на нещата и неволите на съвременния човек. Но основен извор на безподобните шеги на Алън, изникващи най-неочаквано, си остава обсесията му по секса, религията и смъртта.

С присъщия си невротизъм и с неподражаемия хумор, добре познати и от филмите му, в четвъртата си книга „Пълна анархия“ (2007 г.) легендарният комик разказва по най-забавен начин за продавачи на молитви по интернет, за дубльор, погрешно сметнат за холивудска звезда и отвлечен от страховит бандит, за бавачка, разкриваща тайните на работодателите си, и за всевъзможни други колоритни персонажи. Сборникът, който бележи голямото завръщане на Алън към литературата след 25-годишна пауза, сега излиза за първи път в самостоятелно издание на български, а остроумните и чудати текстове в него често разсмиват още от заглавията: „Да грешиш, е човешко, но да се рееш, е божествено“, „Над закона, под юргана“, „Тъй ядеше Заратустра“ и „Ах, тези зъболекари!“ – намигване към емблематичната и обичана история.

Запитан преди време в интервю за литературното списание „Парис Ривю“ кога е започнал да пише, Алън отговаря така:

„Преди да се науча да чета. Винаги съм искал да пиша и постоянно измислях истории в клас. Макар че още оттогава харесвам повече сериозните писатели, открих, че умея да пиша забавно. Ако човек има хумористична гледна точка, пречупва през нея всичко, което му се случва. Това е един от начините за справяне с живота. Хората смятат, че е много трудно да бъдеш забавен, но ако го умееш, е съвсем лесно. Това е природна стихия“.

Новите издания на „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ са част от серията художествени творби на Уди Алън, която „Кръг“ започна през 2022-ра с най-новата му книга „Нулева гравитация“ и продължи през 2023-та с първите му два сборника – „Квит сме“ и „Без перушина“. В каталога на издателството присъстват също единствените мемоари на комика – „Само да вметна“, в които той разказва за живота и творчеството си от първо лице.

* * *

Из "Странични ефекти" от Уди Алън

Снимка "Кръг"

Реч пред абсолвентите

Днес повече от всякога в историята си човечеството е на кръстопът. Единият път води към пълна безнадеждност и отчаяние. Другият – към тоталното изчезване на човешкия вид. Остава ни да се молим да намерим достатъчно мъдрост в себе си, за да направим правилния избор. Казвам го не като повърхностна констатация, а изпълнен с паническа убеденост в абсолютното безсмислие на съществуването с риск това да бъде погрешно изтълкувано като песимизъм. Но не е такова. Става дума просто за здравословна загриженост за участта на съвременния човек. (Под понятието „съвременен човек“ тук трябва да се разбира всеки, роден след указа на Ницше „Бог е мъртъв“, но преди записването на Битълсовия хит „Искам да те държа за ръка“.) Въпросната участ може да бъде дефинирана по различни начини, макар някои представители на лингвистичната философия да предпочитат да я свеждат до математическо уравнение, което има лесно решение и дори може да бъде носено в портфейл.

Казано най-просто, проблемът се състои в следното: как е възможно да се намери смисълът на един свят с определени параметри, като се имат предвид обиколката на талията ми и номерът на ризата ми? Това е много труден въпрос, още повече когато си дадем сметка, че науката не е всесилна. Наистина, тя победи множество болести, проникна в генетичния код и дори изпрати човешки същества на Луната, но при все това, когато някой осемдесетгодишен мъж бива оставен насаме с две осемнайсетгодишни сервитьорки, нищо не се случва. Защото истинските проблеми си остават. В крайна сметка може ли човешката душа да бъде видяна през микроскоп? Може би, но само ако се използва някой свръхмодерен модел с два окуляра. Знаем, че и най-усъвършенстваният компютър в света отстъпва пред мозъка на мравката. Да, би могло да се каже, че отстъпва и пред мозъка на повечето ни роднини, но все пак ни се налага да ги понасяме само по сватби и специални поводи. Ние сме неизменно зависими от науката. Ако в гърдите ми се появи постоянна болка, трябва да ме прегледат с рентген. Ами ако радиацията от рентгена ми създаде още по-сериозен проблем? Преди да съм се усетил, ще ми назначат операция. И естествено, докато ми слагат кислородна маска, някакъв стажант ще реши да запали цигара. А после ще се изстрелям над Световния търговски център в болничен халат. Това ли е науката? Вярно е, че науката ни научи как да пастьоризираме сирене. И е вярно, че това може да е забавно в голяма компания, но какво да кажем за водородната бомба? Виждали ли сте какво става, когато някоя такава падне върху нечие бюро? А къде остава науката, когато човек размишлява над вечните загадки? Как е възникнал Космосът? От колко време го има? Чрез взрив или по силата на Божията повеля се е появила материята? И ако е второто, то защо Той не е започнал цялата работа само две седмици по-рано, за да се възползва от топлото време? Какво точно имаме предвид, когато казваме, че човекът е смъртен? Ясно е, че това не е комплимент.

Що се отнася до безсмъртието на душите ни, това е само една утешителна хипотеза, още недоказана от никого. На религията, за съжаление, също не можем да разчитаме в това отношение. Мигел де Унамуно твърде радостно пише за „вечното упорство на съзнанието“, но то не се постига лесно. Особено ако четете Уилям Текери. Често си мисля колко ли удобен е бил животът за ранния човек, та е вярвал в един всемогъщ и благоразположен Създател, който се грижи за всичко. Но представете си разочарованието на въпросния човек, когато е забелязал, че жена му дебелее. Съвременният човек, разбира се, не е толкова спокоен душевно. При него определено е налице криза на вярата. Той е, както се казва на модерен език, алиениран. Виждал е опустошенията от войните, преживявал е природни бедствия, ходил е в барове за необвързани. Моят добър приятел Жак Моно често говореше за произволността в Космоса. Беше убеден, че всичко, което се случва, е плод на чиста случайност, с изключение може би на закуската му, която беше сигурен, че е приготвяна от домашната му помощница. Ясно е, че вярата в Божията промисъл всява спокойствие. Но то не ни освобождава от човешките ни отговорности. Пазач ли съм аз на брат си?* Да. Любопитното в моя случай е, че си поделям тази чест със зоологическата градина в Бруклин. Чувствайки, че сме останали без бог, ние направихме технологията бог. Но нима технологията може да даде отговор на случай като този: чисто нов буик, каран от съдружника ми Нат Зипски, се заби право в прозорците на ресторант „Вкусното пиле“ и разгони клиентелата. Тостерът ми не работи както трябва от четири години. Следвам инструкциите и слагам в него две филийки хляб, но след няколко секунди те изхвърчат нагоре. Веднъж счупиха носа на жена, която много обичах. На електричеството, гайките и болтовете ли разчитаме, за да разрешим проблемите си? Да, телефонът, хладилникът и климатикът са хубави неща. Но не всеки климатик. Не и този на сестра ми Хени например. Нейният шуми ужасно, без да охлажда. Когато човекът от фирмата дойде да го оправи, положението стана още по-лошо. Тогава той ù каза да си купи друг. Накрая, като му се обадеше, започна да ù казва да не го притеснява повече. Въпросният човек е напълно алиениран. И не само е алиениран, но и непрекъснато се усмихва.

Истината е, че лидерите ни не са ни подготвили както трябва за механизираното общество. За съжаление, политиците ни са или некомпетентни, или корумпирани. Понякога и двете в рамките на един и същи ден. Правителството не се отзовава на нуждите на малкия човек. Даже и под дулото на пистолет е невъзможно един конгресмен да бъде накаран да говори по телефона с избирателите си. Не отричам, че демокрацията все още е най-добрата форма на управление. При нея поне гражданските свободи се спазват. Никой гражданин не може да бъде безпричинно измъчван, затварян или каран да гледа някои представления на Бродуей. Съвсем другояче стоят нещата в Съветския съюз. При тамошния тоталитарен режим, ако заловят някого да си подсвирква, го осъждат на трийсет години трудов лагер. А ако след петнайсет години престой там не е престанал да си подсвирква, го разстрелват. Наред с този брутален фашизъм вече настъпва и неговият помощник – тероризмът. Никога досега в историята човекът не се е страхувал толкова да разреже пържолата си, за да не би тя да избухне. Насилието поражда още повече насилие и се предвижда, че в обозримо бъдеще отвличанията ще станат основна форма на социалните взаимоотношения. Свръхнаселеността ще утежни проблемите до крайност. Статистиките сочат, че на планетата вече има повече хора, отколкото са нужни, за да се премести и най-тежкото пиано. Не спрем ли да се размножаваме, скоро в ресторантите няма да има никакви свободни места, освен ако не възразяваме да вечеряме върху главите на непознати. Но те не трябва да мърдат цял час, докато се нахраним. Разбира се, ще се получи и такъв недостиг на енергия, че на всеки притежател на автомобил ще се отпуска толкова бензин, колкото да може да даде леко назад.

Вместо да се изправим срещу тези предизвикателства, ние се обръщаме към развлечения като наркотиците и секса. Живеем в общество, в което са позволени твърде много неща. Никога по-рано порнографията не е била толкова разпространена. Да не говорим, че тези филми са и лошо осветени! Нямаме пред себе си ясно определени цели. Така и не се научихме да обичаме. Липсват ни лидери и смислени програми. Липсва ни и духовна ос. Носим се сами в един космос, в който отчаянието и болката ни карат да упражняваме едни върху други ужасяващо насилие. За щастие, не сме изгубили чувството си за мярка. В заключение, ясно е, че в бъдещето се съдържат големи възможности. Но и коварни клопки. Номерът е да избегнем клопките, да сграбчим възможностите и да се приберем у дома преди шест часа.

---

* Битие 4:9. – Бел. ред.