В рамките на Пролетния базар на книгата в НДК на 24 май в 11:00 ч писателят Георги Господинов ще има среща с автограф, а мястото е... „Там, където не сме“. Новата му поетическа книга събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега, а представянето й вече мина снощи в Клуба на архитекта. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на „Физика на тъгата“, от новата тревожност в градовете на света.

Преди дни пък писателят публикува послание във фейсбук профила си в подкрепа на каузата ‪#‎ИскамДаГласувам, напомниха от БиАй телевизия, където той беше гост.

„Утре НС гласува дали да останат ограниченията в изборния кодекс за българите в чужбина. Бил съм известно време българин в чужбина, срещал съм ги през годините и мога да го кажа – недопустимо е техният глас да бъде ограничаван. Не превръщайте българите в чужбина в чужденци в България! Тук живеят достатъчно такива. ‪#‎ИскамДаГласувам‬“.

Часове преди вчерашната премиера - за книгата и за гражданската му позиция с него разговаряха от БиАй телевизия.

„Това е наша обща кауза, всеки е бил българин в чужбина или познава такива хора, недопустимо е да се ограничава тяхното право. Дано има следващи стъпки и управляващите да бъдат на нивото на дебата“, коментира той по повод на преодоляното в парламента президентско вето.

„България ще се превърне в страна за напускане, така че ако искаме да останем там, където сме, трябва на мисловно ниво да се променят някои неща. И това се отнася особено за хората, които гласуваха.

Тъгата от това, че си българин днес, е силна, дори там е по-силна. Подобно деление е, меко казано, не просто глупаво и незаконно, то е отвъд човешкото“, добави той.

„Тези неща (стиховете – бел.ред.) са писани по улиците на чужди градове, на други пространства из Европа. Отнема време, за да се превърне всичко това в една цялостна книга“, споделя още писателят.

Георги Господинов припомни, че е започнал творческата си кариера именно с поезия и винаги е писал поезия между романите си, в които също могат да се открият тези нейни „контрабандни“ вмъквания в сюжетите. „В крайна сметка човек пише една и съща книга и понякога е по-добре да го напише в поезия, друг път в роман – жанровете не са ми толкова важни.“

„Там, където не сме“ е книга между онова „там“ на детството, което още не е отминало, и онова „там“ - смъртта, което още не е дошло. Тя е за следобедите на бавно съзерцание. Тя е книга за неслученото, което ни е по-важно“, казва писателят.

Запитан за посланието, Господинов отвърна, че то е, че човекът е преди всяка идеология и всички сметки, които си правим, защото когато съблечем от него всичко това, остава само той – с всичките си съмнения и със следобедните си тъги.