ГЕРГАНА ДИМИТРОВА

Когато се родиш, ще пропълзиш по алеите в Кенсингтън гардън с Питър Пан, а след това направо ще полетиш с Алиса в дупката на Белия заек. Възможно е после да те поеме Карлсон. По-нататък приятели в игрите ще ти бъдат Пипи Дългото чорапче и Муминтрол – ще живееш в къща между клоните на дърво, ще си уловиш дракон, ще плуваш с русалки, пътищата ще водят където си пожелаеш, ще си красив и умен, понякога невидим, а друг път – великан. Познавам добре този път. Мога да ти го покажа.

За детски партита винаги нося книги за подарък. Децата на приятелите ми получават първото си томче, когато станат на 1 година и докато навършат 7 и започнат да се учат да четат, вече съм издигнала първия етаж на личната им малка библиотека. С тухли от изключително добра литература. Такъв градеж чака и моите деца.

Книгите, които купувам за хлапетата, може да не са по-предпочитани от лего „Френдс” или „Сити”, но когато се изгуби някое важно парченце или играчките им омръзнат, те ще имат шанса да посегнат към рафта и да попаднат на „Летящата класна стая” или „Пипи Дългото чорапче”. Има и друг вариант – повечето родители слагат норматив за четене на децата си и когато се наложи да прочетат задължителните 2 страници за деня, те ще го правят с най-добрите книги от световната детска литература. И ако Астрид Линдгрен и Ерих Кестнер не те пристрастят към напоените с мастило страници, няма какво друго да те излекува.

Вече съм много добра в изграждането на библиотеки за момченца и за момиченца. Наясно съм с какво е най-добре да започнат и с какво да продължат. Кои илюстратори ще ги накарат да потеглят на пътешествие по мравчените пътеки край рисунките. Хитра съм като дракон и коварна като Волдемор. Защото ако прочетат Радичковата „Ние, врабчетата”, след време ще стигнат и до „Майстора и Маргарита” от Михаил Булгаков и „Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес – ще минат по един от пътищата, които ще ги направят умни и добри хора.

Може да не запомниш нито една приказка на Андерсен. Може в съзнанието ти да не се е запечатал моментът, в който механичният, обсипан със злато и скъпоценни камъни славей на стария китайски император се поврежда и песента на истинския успява да го излекува, или когато след дълго отхвърляне и гонене грозното патенце се превръща в лебед. Но ако си плакал, когато като малък са ти чели приказките или тръпнещ си очаквал щастливия край, тези емоции остават като огромен цветен балон в гърдите и съзнанието ти и след време ще те накарат да се замислиш преди да нагрубиш някого, ще предпочетеш да засадиш дърво, вместо да го отсечеш.

Ще си наясно, че добрият финал винаги ще е на рафта зад гърба ти.