Представете си, че Харви Уайнстийн умре…

Да припомним два факта за него.

1. Той е един от най-успешните американски и световни продуценти и филмите му са донесли няколко награди „Оскар“.

2. Отрича да е правил някога секс без взаимно съгласие, но над 80 жени го обвиняват в недопустими сексуални посегателства, а някои дори и в изнасилване.

И ако утре Уайнстийн умре, дали ще се намери поне един сайт, вестник, списание или тв емисия, която ще съобщи факт 1, заливайки читатели и зрители с несъмнените му постижения в света на кино, но поради добро възпитание и от уважение към смъртта му ще премълчи факт 2?

Както е казал поетът, „мъртвият не ни е вече враг“, така и мъртвият Харви няма да притесни повече нито една жена. Смъртта му обаче няма как да бъде извинение за извършените през живота му свинщини, а доброто възпитание не може да бъде оправдание за премълчаването на истината.

Смъртта на Светлин Русев предизвика елейни вълни в медиите и социалните мрежи, но се появиха и критични мнения за починалия художник. Няма нищо по-нормално за човек, който никога не е бил еднозначна фигура – нито като общественик, нито като администратор в културата, нито дори като художник.

И ако до 1990-а Русев може да е получавал предимно хвалби, постове и димитровски награди, през последните почти 30 години критиките срещу ролята му в българския културен живот не бяха малко. Смъртта му няма как да стане повод изведнъж да изгрее целият в бяло и споровете да приключат.

Напротив, смъртта е добър повод за равносметка. Пред „За мъртвите само добро или нищо“ избираме „За мъртвите или нищо, или само истината“. И няма как да е „нищо“, защото мълчанието не е решение, особено във времена на универсална измама.

"Площад Славейков"