„Забравете хотелите“, призовават не без самочувствие от Airbnb още със създаването си. И макар предизвестената смърт на традиционните форми да не е настъпила, те имат в лицето на Airbnb повече от сериозен конкурент – предлагащ междувременно алтернативни възможности за настаняване в почти 200 държави.

Наемодателите плащат такса 3 процента от поисканата цена, гостите дължат повече – между 6 и 12 процента. Но удръжките звучат съвсем приемливо, в резултат на което оборотът на Airbnb за миналата година е надхвърлил 3,5 милиарда долара, а брутната печалба е 100 милиона долара (по данни на „Файненшъл Таймс“). Оценката на самата фирма възлиза на 31 млрд долара и на Уол Стрийт я очакват нетърпеливо, но собствениците засега нямат подобни намерения.

От дюшеците до палатите

Не толкова отдавна, само преди две петилетки, студентите Брайън Чески и Джо Гебиа преценили, че апартаментът им в Сан Франциско излиза твърде скъп, поради което потърсили допълнителни приходи - сложили три надуваеми дюшека в хола и ги дали под наем за дните, в които в града се провеждала голяма конференция. Дали и закуска, откъдето дошло името „Air bed and breakfast, сведено впоследствие до Airbnb.

Подобно на много други идеи, родили цели империи, и тази в началото тръгва като на шега – основателите Чески, Гебиа и Натан Блехарчик искали да създадат платформа, улесняваща търсенето на съквартиранти. Но установили, че подобна мрежа вече съществува, така се стигнало до появата на Airbnb.

Луксозните нощувки в България излизат само 21 евро на вечер.

Десет години по-късно жилищата, предоставяни от платформата, са около пет милиона (за сравнение – най-голямата хотелска верига „Мариот“ със своите 30 марки разполага с общо 1,3 милиона стаи). Вече няма надуваеми дюшеци, нито закуски, но пък освен нощувки, по линия на Airbnb вече се предлагат и екскурзии, и други интересни преживявания на пътуващите, с което се влиза в пряка конкуренция и с туристическите агенции. И акцентът все повече се измества към по-платежоспособните клиенти, а сред предложенията за настаняване се срещат все по-необичайни – бамбукови колиби, цели дворци, плуващи резиденции, стъклени къщи, пещерни жилища.

В сянката на големия концерн

Карен Паулсен е само една от хилядите, които предоставят домовете си за временно ползване. Живее в Хамбург, но отказва да каже къде точно, за да си спести проблемите – защото приема посетители в жилището си без знанието на хазаина. Печели от това по около 6000 евро годишно, благодарение на които държи под наем и едно малко ателие, в което пребивава, когато другата база е заета. Когато дойдат гости, прибира личните си вещи в една от трите стаи. А книгите и грамофонните плочи са оставени на разположение.

„Това е като един вид временно влизане в нечий друг живот“, казва Карен.

В екзотична Монголия е още по-евтино - 13 евро на вечер

Нейното прегрешение е направо невинно, но не всички са такива, във връзка с което в Хамбург замислят затягане на правилата за тези, които отдават жилища под наем чрез Airbnb. Така например, това вече ще може да се прави само за два месеца в годината, вместо за шест, колко е било допустимо досега. И ще се наложи регистрация, а не напълно безконтролно предоставяне на жилището, за което не само хазаинът, но и финансовите служби са в пълно неведение.

„Ако ще трябва да се регистрирам, ще се наложи да се откажа от Airbnb“, признава Карен.

Защитата на данните – над всичко

Хамбург е само един от градовете, за които Airbnb е трън в очите, най-вече заради това, че вместо да предоставят уютно убежище на местните жители, апартаментите и къщите, вкарани в системата за посрещане на туристи, се използват като своего рода златна кокошка, допринасяща още повече за дефицита на „нормални“ домове.

„Както установяваме, все повече жилища се купуват единствено и само, за да бъдат отдавани под наем на туристи“, споделя представител на местните власти, който спокойно би могъл да бъде и от Мюнхен, и от Берлин.

Да, ама не:

“Предоставянето на лични сведения в Германия се подчинява на строги правила за опазването на данните и може да се осъществи само на базата на съответното правно основание“, посочва говорителят на Airbnb за Германия, Швейцария и Австрия Юлиан Траутвайн.

Една от множеството директиви на Европейския съюз третира именно тази сфера и повелята, че властите не могат да задължат дадена фирма да предостави за проверка данните на хората, с които работи. Благодарение на тази директива през март тази година Airbnb печели с лекота дело, заведено от берлинските общински власти – за използването на жилище не по предназначение.

Властите срещу потребителите

Стриктното опазване на данните се натъква на сериозна съпротива от страна на редица големи европейски градове и популярни туристически дестинации като Амстердам, Мадрид, Виена или Брюксел, които настояват да знаят как точно се играе играта Airbnb. Едно от исканията, например, е наемодателите да излезат от анонимността.

„Налудничаво е да не знаем кой дава някоя къща или апартамент под наем“, казват от общинските власти в Амстердам, където годишно харчат по четири милиона евро в опит да наложат контрол върху отдаваните под наем  жилища, както и за обзор на офертите в интернет.  

И другаде се опитват да контролират нещата – например чрез ограничаване на времето, в което дадено жилище може да се предложи за гости, и глоби до половин милион евро за нарушителите – както е в Мюнхен.

Отделно произтичат ядове по линия на съседите, които често се случва да се изнервят от временно настаняваните гости, незагрижени за спокойствието и реда в съответния дом. Дотам, че от 2016 година насам Airbnb им предлага специална опция за жалване, само не е известно какво произтича от това. Междувременно ръстът в търсенията е стигнал 150 процента за една година.