Ганди все още е почитан. Той помогна на Индия да се свободи от британското колониално управление през 1947 г. Но тъй като преди ден светът отбелязва неговия 150-и рожден ден, някои от неговите навици и учения са подложени на сериозно обсъждане, пише сайтът NPR.org.

Ганди е бил расист

Статуя на Ганди беше премахната миналата година от университетски кампус в Гана. Активистите там и в Малави използват хаштага #GandhiMustFall. (#Ганди трябва да падне). Гневят се заради ранните му писания.

През 1903 г., когато Ганди е в Южна Африка, той пише, че белите хора трябва да бъдат „преобладаващата раса” в страната. И също, че черните хора са „неприятни, много мръсни и живеят като животни”.

Това няма как да се заобиколи:

„Ганди е бил расист в началото на живота си – казва биографът му Рамачандра Гуха. – Като млад той е вървял с идеите на своята култура и своето време. На 20 е смятал, че европейците са най-цивилизованите. Индийците са почти колкото европейците, а африканците са нецивилизовани.

Въпреки това той надраства расизма си доста решително и през по-голямата част от живота си като общественик е бил антирасист, призовавал за прекратяване на дискриминацията от всякакъв вид“, казва Гуха.

Това включвало дискриминацията между половете. Ганди е подкрепял жените в политиката, но той също така е бил обсебен от собственото си целомъдрие.

Ганди е злоупотребявал с племенницата си?

Към края на живота си, преди да умре на 78 г., той и внучката му тийнейджърка са спели голи в едно легло. Той твърдял, че го прави, за да изпита силата на волята си да се въздържа от секс.

В днешно време повечето хора биха нарекли това злоупотреба. Някои задават въпроса дали младата жена е била способна да даде съгласие като непълнолетна на мъж, който е толкова по-почитан и авторитетен от нея.

През 1962 г., когато британският режисьор Ричард Атънбъро започвал проучвания за своя филм за Ганди от 1982 г., той попитал Джавахарлал Неру, първия министър-председател на Индия, как трябва да изобрази покойния му колега. Отговорът на Неру бил, че Ганди е „велик човек, но има своите слабости, настроения и провали“. Той помолил Атънбъро да не превръща Ганди в светец. Той беше „твърде много човек”, казал Неру.

Бащата на нацията

Въпреки това в Индия Ганди е третиран като светец – Бащата на нацията. Рожденият му ден, 2 октомври, е национален празник. Ликът на Ганди е върху индийските банкноти. Портретът му виси в правителствени кабинети.

Практически всеки голям град в страната има поне един мемориал на Ганди. В градината в Ню Делхи, където той беше убит през 1948 г., само месеци след обявяването на независимостта на Индия от Великобритания, туристите могат да се разходят по каменната пътека, където Ганди е направил последните си стъпки.

Посетителите в къщата-музей на Ганди са около 200 000 годишно.

„Когато хората идват тук, те силно се вълнуват. Някои от тях си тръгват със сълзи в очите и натежало сърце”, казва историкът Сайладжа Гулапали.

"Площад Славейков"