Решението на дясното правителство на Австрия да изгони десетки турски имами и да затвори седем джамии не беше конюнктурно, нито целеше да задоволи исканията на радикалната десница. Става дума за една нова и по-твърда политика по отношение на политическия ислям, както и спрямо ролята на Турция. Във всеки случай тя е значително по-твърда от тази в други европейски държави, където има големи ислямски общности, включващи имигранти с турски корени. Именно тези мюсюлмани са в прицела на Ердоган, съюзен с „Мюсюлманските братя“, който цели превръщането им в аналог на Троянски кон в Европа, който да улесни реализирането на неговите цели и проекти. 

Дяснопопулистките сили в Австрия бяха опората на  правителство начело с канцлера Себастиан Курц. Още в предишното му амплоа на министър, Курц провеждаше курс на отхвърляне политиките на отворени врати пред имигрантите и бежанците. Това правителствено решение не само вбеси Турция и организацията „Мюсюлмански братя“, но и внесе разкол в австрийското мюфтийство, където редица ръководни дейци обвиниха шефа си Обрахим Олгун, че е вдъхновител на тази операция, и поискаха оставката му. 

След като правителството обяви канонична война на въпросните джамии, Австрия си навлече обвинения, че изразява интересите на крайните радикали, които са противници на интеграцията, и че работи за възникването на паралелни общества, които нямат място в една европейска държава. От своя страна канцлерът Курц заяви, че Австрия няма да разреши разпространяването на политическия ислям, както и нарушаването на законите на страната. В мюсюлманските общности на Австрия на критика бе подложен и Законът за исляма от 2015 г., в съответствие с който бе предприета въпросната екстрадикция на имамите и затварянето на техните джамии. Законът задължава както ислямските, така и останалите центрове в страната, да спазват изискванията за прозрачност, както и спрямо тях да се прилага австрийското законодателство, което урежда получаването на дарения от чужбина. „Юронюз“ цитира думите на шефа на Брюкселския международен център за изследване правата на човека Рамадан Абу Джазар, именно подчиняването на въпросните джамии на Турция и на политиките на Ердоган, както и враждебността на имамите им спрямо австрийското законодателство, са ускорили приемането и прилагането на въпросния закон. Пак той сподели информацията, че най-малко две от тези джамии са получавали парични дарения от Турция в нарушение законите на Австрия.

Според четиригодишно разследване на австрийските служби за сигурност, джамиите, които са под контрола на Турския ислямски културно-социален съюз в Австрия, са използвани от Ердоган за неговите явни и скрити цели, което налага тяхното закриване. Докладът посочва джамия в столицата Виена, която се управлява от „Сивите вълци“ – крайнодясна нелегална организация, която е свързана с националистите под ръководството на съюзника на Ердоган Девлет Бахчели. 

Новият Закон за исляма от 2015 г. е наследник на най-стария подобен закон в Европа, датиращ от 1912 г. Оттогава въпросният закон е претърпял множество изменения и добълнения. Според правния експерт по въпросите на исляма Матиас Руе, цитиран от „Дойче веле“, „австрийският модел е уникален и исторически“. Той също така припомни, че още преди сто години в пределите на тогавашната империя е имало голяма мюсюлманска общност в лицето на населението на Босна и Херцеговина – провинция, поставена под австроунгарска администрация от 1878 г. Експертът цитира и думите на тогавашния император Франц-Йосиф I, че „всички синове на тази страна се ползват с равни права според австрийския закон, който им гарантира личната неприкосновеност, притежанията им и защитава религиозните им възгледи“. Според Руе, тогава всичките религиозни храмове в империята са били равни пред закона.

Ислям с европейски характер

През 2014 г. правителството публикува новия Закон за исляма. Тогава сегашният канцлер беше министър на вътрешните работи. Година по-късно законът влезе в сила. Законът провъзгласява „исляма с австрийски характер“. Той цели е прекратяване разпространяването на радикалните и екстремистки идеи сред мюсюлманските общности в страната, забрана на чуждестранното финансиране на религиозните центрове и институции. Според канцлера Курц, „всеки човек може едновременно да бъде вярващ мюсюлманин и да се гордее с австрийската си самоличност“, както и че „законодателството на страната е над религиозните доктрини“. Според Ричард Бутс, експерт по сравнително религиознание и директор на виенския Институт по философия на правото, предишният закон от 2012 г. е бил рудиментарен, тъй като макар, че е приравнявал мюсюлманите и последователите на другите религии, не е предвиждал създаването на централно мюфтийство за първите. Освен това, тогава все още броят на мюсюлманите в страната е бил малък. Понастоящем той е около 700 хиляди души, 360 хиляди от които от турски корен и 117 хиляди от тях - с турско гражданство. По такъв начин, мюсюлманите съставят около 6% от населението на страната.

 Щрахе и политическият ислям

 Бившият вицекцлер Хайнц Кристиян Щрахе, според когото „ислямът не принадлежи на Австрия“ и чиято фотография украси първата страница на в.“Ню Йорк таймс“ в материал, посветен на десните популисти в Европа, бе политикът, който би тревога срещу нашествието на политическия ислям. 

Щрахе, който беше принуден да подаде оставка и да напусне политиката след корупционен скандал съборил предишното правителство на Курц, на времето обяви, че в една от детските градини във Виена, финансирана от Турция, е било изнесено представление – историческа възстановка на битката при Галиполи по време на Първата световна война. Както е известно, тогава френско-британски части се опитват да превземат османската столица, но са разбити от турските сили. Този епизод е един от любимите за различните течения на политическия ислям и преди всичко „Мюсюлманските братя“ и техните джамии и центрове, финансирани от Турция и Катар. 

Освен това се оказа, че седмичното виенско издание „Валтер“ е внедрило свой репортер на същото събитие, организирано във виенска джамия. Публикувани бяха снимки на деца, облечени във военни униформи и имитиращи военни поздрави под турски знамена. На една от снимките други деца представят убитите войници, като труповете им са покрити също с турски знамена. Въпросната битка се счита за символ на съпротивата, увенчала се с основаването на новата Република Турция през 1923 г. Въпросната джамия е ръководена от Турско-ислямския съюз в Австрия, който е на пряко подчинение на турския Дианет.

Тези разкрития предизвикаха гневни реакции в австрийските политически и социални среди. Това накара министерството на вътрешните работи да проведе разследване и да разпита заподозрените – директори на детски градини и лидери на Турско-ислямския съюз. Обвинението срещу тях е че политизират религиозните центрове и внушават на децата верска и расова омраза. Те бяха отхвърлени от говорителя на въпросния съюз Ясер Арсьой в интервю с държавното радио. Според него джамиите не са били използвани за пропаганда в полза на Ердоган или да друг турски политик. Все пак бе установено, че обучението на имамите се извършва в Турция, която е и финансистът на въпросните джамии, плащайки заплатите на техните служители. Нещо повече – от турска страна бяха отправени критики към австрийските власти, че не предоставят финансови средства за имамите, които са нужни за тяхното обучение и изучаване на немски език. 

Впоследствие бе подновена кампанията, инициирана от канцлера Курц в предишното му амплоа на външен министър, насочена към затварянето на религиозните училища –медресетата, както и на ислямските детски градини в страната. Според критиците, тези заведения са в тежест на данъкоплатците и допринасят за езиковите и културни различия в обществото. По думите на Щрахе, „ако в тези медресета и детски градини бъдат обучавани хиляди деца в ислямистки дух, това ще навреди на интеграцията и ще създаде паралелни общество“. Броят на детските градини във Виена и другите австрийски градове надвишава 150 заведения. 

В рамките на същата кампания Щрахе призоваваше към забраната на онова, което той нарича „фашистки ислям“, с твърдението  че „ислямът представлява екзистенциална опасност за Европа“. Негови са и думите: „ако ние не сложим край на политиката на ислямизация, тогава както австрийците, така и всички европейци, сме заплашени от внезапна смърт“.

Забраната за политическия ислям

Австрийското правителство е решено да издаде указ за забраната на политическия ислям в страната. Според правителство , „политическият ислям използва религията и молитвените места за политически цели“.Забранявани бяха хиджаба и религиозните символи в детските градини и училищата в страната. В тази връзка органите за сигурност засилиха наблюдението си върху джамиите, чийто брой достига 260 храма в цялата страна, наред с медресетата, детските градини и културните и други неправителствени ислямски институции. Спрямо тях се предявяват изискванията на новия закон за исляма. Сред тях например е това за утвърждаването на официално одобрен превод на Корана на немски език, както и забраната на различните формации, които нямат официално разрешение за развиване на културна дейност. Наред с това, обучението по ислям се разрешава единствено в учебни заведения, които са признати от властите. Според наблюдатели, тези изисквания свидетелстват за новия курс на правителството, насочен към засилване ролята на държавата чрез по-строг контрол върху екстремистките течения, включително и ислямските религиозни институции, чрез пресичане на незаконните им връзки с чужди правителства. От друга страна се наблюдава засилване сътрудничеството на държавата с независими ислямски групировки, които отхвърлят екстремизма и религиозния радикализъм, както и политизирането на религията и по такъв начин злоупотребата с мюсюлманите за целите на чужди политики. Гореспоменатият закон за исляма не само налага забрана за никаба, т.е. цялостното покриване на женското тяло, и на други ислямски облекла от типа на хиджаба и чадора, но и забранява разпространяването на салафитски тълкувания на Корана, тъй като салафизмът е израз на фундаменталисткото направление в исляма. 

„Братята“ в Австрия

Според нов доклад на австрийските служби, изготвен по поръчка на външното министерство на страната и с подкрепата на Фонда за австрийска хармонизация и на Федералното бюро за защита на конституцията и борба срещу тероризма, „Мюсюлманските братя“ използват държавните субсидии, отпускани от правителството, както и училищата, за разпространяване на екстремистки идеи сред местните мюсюлмански общности. Непосредствената цел е използването на австрийска територия като база за разпространяване на движението в…арабските страни.  И наистина, досега Австрия предоставяше подходящ терен за дейностите на „Братята“. Тяхното начало се свързва с заселването на един от най-известните им активисти – Юсеф Нида – в Грац преди петдесет години. 

Според горепосочения доклад, групировката е съставена от два типа ислямисти. Първият тип ислямисти считат Австрия за „сигурен дом“ и отправна база за инфилтриране на старите им отечества. Техен представител е Айман Али, който допреди няколко години бе главен имам в джамията на Грац, след което стана старши съветник на тогавашния египетски президент и лидер на „Мюсюлманските братя“ Мохамед Мурси. Вторият тип ислямисти работят за ислямизирането на културата в самата Австрия. Някои от „Братята“, принадлежащи към този тип, са достигнали високи официални постове, включително в ролята на говорители на австрийското правителство и на мюсюлманските общности в страната. Според цитирания доклад, учителите в училищата, подчинени на „Братята“, получават заплатите си от австрийското правителство, за да мътят главите на децата, насищайки часовете си с шовинистични речи и идеи.

В изследването си на ролята на „Мюсюлманските братя“ в Австрия италианският експерт по ислямизма и политическото насилие Лоренцо Видино пише: „Братята играят голяма роля за засилване на исляма сред австрийското общество, като го използват за политическите си цели. Те прилагат двойнствена тактика, представяйки исляма за жертва, но едновременно с това използвайки религията за агресия. Всичко това създава благодатна почва за екстремизъм.“ Според него, структурите на „Братята“ не само в Австрия, но и в Европа като цяло, се стремят да наложат идеята, че Западът е враждебен на исляма и мюсюлманите, което е особено очевидно в Австрия. 

„Мюсюлманските братя“ се стремят да ерозират австрийското общество чрез пропагандните си твърдения, че западните общества са разядени от морален упадък. Същевременно, както отбелязва и Видино, членовете на това „братство“ предпочитат анонимността като структурите на движението се обозначават с други имена, несвързани с общата организация, като членската им маса е обвързана чрез мрежа от организационни, финансови и идеологически контакти, която остава до голяма степен анонимна. Изследователят цитира и отделни пасажи от документи на австрийските служби за сигурност, в които се твърди, че „Братята“ не поддържат регистри с имената на своите членове, така че те работят тайно за организацията. Така се избягва наблюдение и евентуално преследване от страна на властите. Пак там се твърди, че основните позиции на „Братята“ са в конфликт със социалните норми и конституционния ред на Австрия.

Салафизмът в Австрия

Салафизмът се разпространи в тази държава чрез последователните вълни на имигрантите през последните десетилетия. Това течение е характерно за представители на арабските и другите ислямски групи. Тяхната дейност се финансира от ислямските благотворителни организации в страни като Саудитска Арабия, Катар и Кувейт. Бюрото за защита на конституцията и борба срещу екстремизма към вътрешното министерство предупреждава за засилване влиянието на салафистите в Австрия, макар и броят им да е само около сто души, които са с постоянен статут в страната.

В последно време органите за сигурност засилват мерките срещу дейността на тези представители на фундаментализма в исляма. Салафистите са под постоянно наблюдение, поради вероятността от включването на техни членове в  насилствени действия. В това отношение австрийските власти са в постоянно сътрудничество с колегите си от Германия и Швейцария. Това се наложило след получаване на разузнавателни данни за присъствието в салафитските групи на мнозина джихадисти, получили военна подготовка в лагери в Афганистан и Пакистан. Според доклад на службите за сигурност в Германия лицето Ибрахим Абу Наджи финансира салафитски програми в трите гореспоменати държави. В документа се твърди, че салафизмът е „много опасно течение, което отхвърля всички демократични форми и заклеймява свободите, с които се ползват жените на Запад, както и правата на човека“.