Клуб Z публикува откъс от книгата на Марк Солонин – Скрити истини за Втората световна война, на издателство „Прозорец“. 

Първият план на Сталин е пределно прост и логичен. Известните днес текстове – по-специално публикуваният от френската агенция „Хавас“ на 28 ноември 1939 г. „доклад на Сталин от 19 август 1939 г.“; публикуваният от Т. Бушуева запис на този „доклад“, открит от нея в Специалния архив (хранилище на трофейни документи); публикуваният от М. Шаули отчет на група чехословашки комунисти за инструкциите, получени от тях през октомври 1939 г. в Москва от ръководството на НКИД на СССР , като че ли напълно съответстват на намеренията на Сталин като образец от 1939 г., въпреки че проблемът с автентичността на текстовете все още чака своето разрешаване.

План № 1 е опит за осъществяване на древнокитайската притча за мъдрата маймуна, наблюдаваща от планината схватката между два тигъра. „В резултат на своето скудоумие Хитлер ни даде възможността да изградим база срещу самия него... От гледна точка на икономиката Хитлер е зависим само от нас и ние ще насочим икономиката му така, че да доведем воюващите страни до революция. Продължителната война ще предизвика революция в Германия и във Франция... Войната ще обезсили Европа, която ще се превърне в лесна плячка за нас.

Народите ще приемат всеки режим, който ще дойде след войната...“ Ако се замени ритуалната в разговор между „другари комунисти“ дума „революция“ с по-подхождащите на ситуацията думи „разруха, хаос и анархия“, простият, като всичко гениално, план на Сталин ще се появи пред нас в цялата си хубост.

През есента на 1939 г. за установяване на конкретни срокове за нахлуване в Европа не би могло да става и дума: войната току-що е пламнала, до пълното разоряване и изтощаване на противоборстващите страни е все още много далеч. На този етап именно Германия изглежда на Сталин слабата страна в конфликта, на която той оказва разнообразна политическа, психологическа и икономическа помощ, за да не спре войната в самото ѝ начало заради разгром на Германия. Във връзка с това трябва да се отбележи един забележим момент. В споменатия по-горе отчет на чехословашките комунисти е дадена следната фраза на А. Александров (завеждащ Централноевропейския отдел на НКИД): „... ние не можем да си позволим Германия да загуби“. Тази фраза има дълга и напълно достоверна история.

Произнася я самият Сталин в късната вечер на 23 август 1939 г. по време на разговор с Рибентроп. На 18 октомври 1939 г. Рибентроп решава да я използва в публична реч и като лоялен партньор на Сталин предварително изпраща тек­ста в Москва за съгласуване. Във версията на Рибентроп думите на Сталин звучат така: „Съветският съюз е заинтересуван Германия, която е негова съседка, да бъде силна, а в случай на премерване на силите между Германия и западните демокрации интересите на СССР и Германия, разбира се, ще съвпадат. Съветският съюз никога няма да пожелае да види Германия изпаднала в сложна ситуация“ . Другарят Сталин с разбиране се отнася към желанието на Рибентроп публично да сплаши омразните англо-френски плутократи и моли само леко да се смекчи формулировката. В съгласувания вариант думите на Сталин звучат така: „Съветският съюз е заинтересуван от съществуването на силна Германия.

Затова Съветският съюз не може да одобри действията на западните държави, създаващи условия за отслабване на Германия и поставящи я в тежко положение“. Тази преписка е публикувана преди повече от шейсет години от Държавния департамент на САЩ – в знаменития сборник от трофейни документи на германското Министерство на външните работи „Nazi – Soviet Relations“, и историците изобщо не се съмняват в нейната истинност.

Нещата (тоест антизападната насоченост на сталинската политика) не се ограничават само до думи. На 17 септември 1939 г. Червената армия нахлува в Полша и окупира малко повече от половината от територията ѝ – действие, което формално поставя СССР на ръба на война с Великобритания, дала на Полша прословутите „гаранции“ за неприкосновеност на територията ѝ.

Следват нападение над Финландия – традиционен съюзник на западните демокрации, изключване на Съветския съюз от Лигата на нациите и вече не формално-юридическа, а напълно реална перспектива за влизане на Съветския съюз в европейска война като противник на англо-френския блок.

Удивителен документ (удивителен не със съдържанието си, а с това, че не е бил унищожен навреме) е запазен в недрата на Руския държавен военен архив.

На 5 март 1940 г. заместник-началникът на специалния отдел на Главното управление за държавна сигурност на НКВД на СССР майор Осетров пише докладна записка до народния комисар на отбраната Ворошилов: „На 31 януари командващият на войските на Сибирския военен окръг командарм 2-ри ранг Калинин изнесе в Дома на Червената армия на окръга доклад за международното положение... Калинин заяви, че през пролетта на 1940 г. е неизбежна голяма война, в която от едната страна ще бъде СССР в блок с Германия, Япония и Италия срещу англо-френския блок... Военните действия с Англия, Франция и съюзниците им ще бъдат продължителни...“.

В последните редове от докладната записка заместникът на главния „чекист“ на СССР прави във висша степен странни изводи: „Много командири смятат изказването на другаря Калинин за объркващо, а осветляването на международната обстановка в такъв вид – за политически вредно“. Как всъщност трябва да се разбират неопределеността и предпазливостта в тази оценка? Откога „чекистите“ са започнали да се крият зад „мненията на много командири“? И това след като НКВД успешно е изпозатворил и изпозастрелял много хиляди командири от Червената армия?

Може да се допусне, че на 5 март 1940 г. и самият другар Осетров все още не е знаел как трябва да се „осветлява международната обстановка“, с кого и срещу кого ще воюва Съветският съюз, но за всеки случай решава да осведоми Ворошилов, за да свали всяка отговорност от себе си. Ако се съди по последиците – на 4 юни 1940 г. С. Калинин получава звание „генерал-лейтенант“ и продължава благополучно да командва военния си окръг, – докладът с откровените заявления за „неизбежността на войната срещу англо-френския блок“, а и в съюз с хитлеристка Германия и фашистка Италия, изобщо не е бил оценен като злобна клевета върху неизменно миролюбивата външна политика на СССР.

За война срещу Англия и съюзниците ѝ не само се говори в Дома на Червената армия на окръга. За нея настойчиво се готвят. Редица историци на авиацията (В. Белокон, А. Степанов) обръщат внимание върху явната „антианглийска“ насоченост в развитието на съветските ВВС на границата между 30-те и 40-те години.

Сталин вече има в серийно производство и на въоръжение в строевите части бомбардировач ДБ-3ф, който е в състояние с бомбен товар от 1 тон да прелети 3300 километра (най-добрият в това отношение германски бомбардировач He-111 е с бойна далечина на полета не повече от 2700 километра). Той обаче през януари 1939 г. поставя пред конструкторите задачата да се създаде бомбардировач с далечина на полета 5000 километра. В съответствия с тези изисквания е разработен и пуснат в серийно производство от Воронежкия авиозавод № 18 двумоторен бомбардировач ДБ-240 (Ер-2). Къде и на какви далечини е предстояло да летят „сталинските соколи“ с бомбардировачи с огромен обсег на действие?

От Минск до Берлин са 1000, от Минск до Хамбург – 1200, от Киев до Мюнхен – 1400, от Владивосток до Токио – 1200 километра. Далечината на полета на серийния ДБ-3ф е напълно достатъчна за бомбардиране на посочените цели. Но пък за удар по Британските острови наистина е необходим бомбардировач със значително по-голяма далечина на полета (от Минск до Лондон са 1900, а до Манчестър – 2000 километра).