Според предложения Закон за изменение и допълнение на Конституцията една съществена функция от правомощията на главния прокурор се възлага в компетентност на предвидения Прокурорски съвет. Това именно е приемането на правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокуратурите.

Къде е основната разлика?

Освен че в сега действащия текст на Основния закон това е задължение на главния прокурор, има и една деликатна промяна – методическото ръководство ще се осъществява не над прокурорите, а над прокуратурите.

Методическото ръководство е дейност на главния прокурор, с която той, при наблюдение на това как редовите прокурори прилагат закона и доколко законосъобразно извършват това във фазата на досъдебното производство, може със свои актове да разпореди как редовите прокурори на различни нива да прилагат закона. В това отношение, при растеж на престъпността в определени области или по определени състави от наказателния закон, може да укаже как да бъдат преимуществено разследвани те, как да бъде проведено разследването по-ефективно и по какви белези да бъдат извършени действия в досъдебното производство – какви експертизи да бъдат назначени, от прокурори с какъв опит и специализация да бъде ръководено разследването и др. под.

Както вече отбелязахме, съгласно разпоредбата на чл. 130в, ал. 5, т. 4 от проекта това правомощие от главния прокурор се прехвърля към новия прокурорски съвет. Важно е да отбележим, че методическото ръководство е действие по същество на прокурорската дейност и следва да бъде извършвано от йерархично по-високо поставен прокурор върху прокурор от по-долна инстанция/ранг. При предложеното решение методическото ръководство да бъде извършвано от административен орган, какъвто би бил бъдещият Прокурорски съвет, се поставя в риск фундаментален институт, какъвто е вътрешното убеждение на редовия прокурор. Предвид факта, че мнозинство от членовете на Прокурорския съвет, съвсем оправдано, ще се избират от Народното събрание сред лица, които не са прокурори, де факто като резултат административен орган, от лица без опит в прокуратурата, ще приема правила как редовите прокурори да прилагат закона. Ясно е, че основната цел е намаляване влиянието на главния прокурор над редовите прокурори. Но това може да бъде постигнато чрез редица други способи. Практическият ефект относно методическите указания, има риск да се сведе до това прокурорите от различните прокуратури да спорят за приложението на закона и да го тълкуват и прилагат противоречиво.

Длъжни сме да отбележим обаче, че и при сега действащия режим главният прокурор си позволява на практика да дава указания по конкретни случаи как да бъде разгледана и решена конкретна преписка, което изцяло е в противоречие с вътрешното убеждение на редовия прокурор. Тези нареждания в практиката са добре известни като „разговор в кабинета“ или „разговор в кабинета при административния ръководител, който те качва без предупреждение в кабинета на главния“.

Може би е това е една от областите, в които ще очакваме алтернативни текстове, които да намерят разрешение на този проблем. Възможни посоки, в които може да се мисли, е главният прокурор да предлага проект на правила за методическото ръководство, бъдещият съвет да ги приема със свой акт и те да бъдат прилагани от главния към редовите прокурори. За целта обаче ще трябва да се „пипнат“ и някои други текстове от конституционния проект, нека всеки сам се досети кои.

Институт за пазарна икономика