На връх Еньовден англичаните показаха, че изобщо не ги е еня за Европейския съюз.Те гласуваха, а не браха билки и най–вероятно ще берат ядове в бъдеще.

Изобщо в тези топли юнски нощи, когато вятърът разнася лепкавата миризма на липа, у хората се появява една потискана лудост и ги кара да вършат безразсъдни неща. Горе-долу по същото време преди 65 години Хитлер нападна Русия. Е, стават и по-малки бели - някое и друго влюбване не води до такива големи жертви.

По време на нощното дежурство в тази магическа нощ аз също наблюдавах подобни явления. Нула часа и тридесет минути. Прибирам се от поредната нервна криза, плод на същия топъл и лепкав въздух, изпълнен с ухание на липа, и по пътя попадам на зверска катастрофа. Кола, забита в насрещното в дърво - наоколо кибици, полиция. Джантите са на 20 метра от колата, воланът – също. Вътре е седнал мъж с много кръв по лицето.Миризмата е същата като в  казан за ракия. Външно - драматична картина, вътрешно - без опасност за живота. Вече в линейката той ме пита какво се е случило. ”Катастрофа”- отговорих аз и тогава последва зашеметяващият въпрос: „ Ама аз ли съм карал ?” Горкият, даже не знаеше дали е бил пешеходец или шофьор. Трите промила в кръвта обясниха всичко.

А нощта продължаваше. Амфетаминови младежи- пияни, бити. И към пет и половина сутринта – развиделяване. Алея в градината, 80-годишен старец със счупена ръка и крак. Намирам го бързо .”Какво става ,бе дядо?”. А той:” Момче, нали е Еньовден, качих се да си набера малко липа за здраве и клонът се счупи”

Така приключи магическата нощ на Еньовден. Както казват ортопедите: „Счупеното носи щастие.”