На тях им плащат малко повече от нищо – и просто няма как да са особено квалифицирани.

"Триеш, оставяш, триеш, триеш, оставяш" - това е ритъмът на Селена, седнала пред компютъра си в Манила, заобиколена от десетки други като нея. Задачата им е да поддържат хигиената в интернет – да премахват това, което не бива да излиза пред очите на хората: детска порнография, изнасилвания, тероризъм, обезглавявания, хули, ругатни.

Всеки от служителите в Манила (наричани Commercial Content Moderator-и) трябва ежедневно да обработи по няколко хиляди изображения – всяко от тях за максимум осем секунди. Сюжетите са различни – има и снимки от бойни действия, и рисунки на голи тела, и сатира. Като при съвсем не всеки случай решението е лесно. Творбата на младата художничка Илма Гор, представяща Доналд Тръмп с миниатюрен пенис (Make America Great Again), изчезва незабавно от Фейсбук. Изкуство е, но и голота, и карикатура. По какви критерии в крайна сметка се подбира това, което може да остане в мрежата? И на кого е възложена тази доста отговорна дейност?

Или пред монитора, или на боклука

В столицата на Филипините именно с това се занимават около 150 000 души – така се предполага. При това те не би трябвало да говорят за своята работа – забранено им е по договор. Германските режисьори Мориц Ризевик и Ханс Блок  (които проучват темата в продължение на цели пет години) обаче успяват да се доберат до някои секретни сведения в съвместния си филм „The Cleaners“. Като например – че при постъпването си младите филипинци (повечето са такива) получават кратки указания какво трябва да премахват, след което са оставени да взимат решенията самостоятелно.  Никой не очаква от тях да разполагат с базисна информация за политическата ситуация в дадена страна или за дадена важна личност.

Търсенето на такива кадри е голямо, Манила не е изключение, още повече, че там мнозина се опасяват, че имат бъдеще само като сметосъбирачи. „Тази работа ни помага да оцелеем“, казва Ира, чиито необразовани родители обикалят по сметищата. Била много обнадеждена, когато постъпила на работа, но не задълго – докато не попаднала на сюжет, в който голо момиченце задоволява орално мъж . Психологическа консултация за служителите не е предвидена, но страхът от безработицата е толкова голям, че остават.

Голотата е лесно разпознаваема

Филипините все пак не са единственото място, където работят контент-модератори – има ги и в Германия, например в Берлин и в Есен, където за момента служителите са 1500, предстои да нараснат до 2000. По света този вид модератори са към 20 000 души, казва говорителят на Фейсбук Клаус Торни.

Сред задачите на тези хора е да унищожават фалшивите профили, но много повече работа им отварят постовете със сексуално съдържание и голите снимки, от които в първото тримесечие на годината са били изтрити 21 милиона. 96 процента са били автоматично идентифицирани и отстранени.

"Във Фейсбук днес голяма част от недопустимото съдържание се трие благодарение на изкуствения интелект. Голотата, например, е лесно разпознаваема - това е просто повърхност с един и същи цвят", обяснява Горни.

С хейтърството обаче е по-сложно – техниката не е достатъчно напреднала и човекът си остава незаменим. А за да се гарантира правилността на решенията, са въведени определени стандарти – със списък на недопустимите теми: актове на насилие, сексуални действия, думи на омраза. Отчита се и контекстът: "Зърната на женските гърди са допустими, ако става дума за изкуство, заболявания от рак или кърмене", посочва Горни. Но грешките не са изключени, във връзка с което е особено важно персоналът да е обучен. И да притежава определени познания по германския политически пейзаж, което е част от изискванията при назначаване. Но пък притежаването на опит не е задължително, нито има образователен ценз. Сходствата с Филипините не са малки.

В Германия също се прави първоначално обучение, но оттам нататък постоянно се провеждат различни квалификационни курсове, в рамките на които се обсъждат актуални теми като интеграционните процеси или футбола – защото те са и в центъра на дискусиите по платформите за социални контакти.

Качество на решенията няма как да се очаква

Кое обаче е защита и кое – цензура? Както казват етиците: "Границата между свободата на мненията и оскърбленията минава там, където се накърнява човешкото достойство". Но за да се установят обективни филтри за текстовете, снимките и видеоматериалите, са необходими максимално прецизни стандарти, а как точно изглеждат механизмите и алгоритмите във Фейсбук, Гугъл и т.н. – не се знае.

Така се получава, че съдържания, които изглеждат стойностни от гледна точка на журналистиката или на изкуството, изчезват най-произволно, докато други остават безнаказано. А и вторачените в печалбата си интернет-концерни ни най-малко не се стараят да осигурят квалифицирани кадри за филтрационната дейност. Тя би могла, например, да се върши от хора с определени психологически познания, способни да взимат решения съобразно с контекста, но вместо това се оставя в ръцете на тези, които се съгласяват да работят срещу ниското заплащане, което се предлага. Всичко това, разбира се, не допринася за по-доброто качество на решенията.

Наградената снимка от 1972 се оказва неподходяща през 2016 година.

Илюстрации за парадоксите не липсват. Една от най-знаковите фотографии на 20 век, избрана за снимка на годината през 1972, през 2016 става неведнъж  жертва на цензурата във Фейсбук. Какъв е проблемът? На снимката се вижда обгорено от напалм виетнамско момиче, което е голо и... изображението се трие. Едва след като прозвучават критики в международен мащаб, платформата се принуждава да "реабилитира" снимката.