Запалки, уши и червеи...

Кой, кога, как и за какво употребяваше МВР през годините. Как избуя престъпността в зората на демокрацията, кой я покровителстваше, кои босове на подземния свят процъфтяха, кои от тях бяха убити... Това си припомнихте предишните два дни в поредицата на Миролюба Бенатова „МВР – начин на употреба“. Днес продължаваме с това как вътрешното министерство се превърна в проводник на интереси и репресивна машина за утвърждаване на властта, но не и в източник на сигурност.

Запалката, или как изгоря Румен Петков

Румен Петков застъпва на поста вътрешен министър през 2005 г., но  не изкарва целия си мандат. След скандал сдава поста през 2008-а. И отново – доклад за престъпността. В него МВР за пореден път признава, че обществото е изложено на голям риск от престъпност „заради лоша работа на цели звена в системата, слаба мотивация и корумпираност на голям брой служители на МВР“. Двата основни проблема, актуални от 1989 г. до днес – са свръхполитизацията и корупцията под пагон. Злоупотребата с теснопартийни интереси е причината на ръководни постове в МВР да бъдат назначавани хора без нужната подготовка и със съмнителни връзки в сивата и черната икономика“, констатират анализаторите на вътрешното министерство.

В доклада „Петков“ се цитират данни, според които размерът на сиво-черната икономика у нас стига 10-15 милиарда лева годишно. Признава се, че в някои сектори като строителство, производство и търговия с акцизни стоки в някои години делът извън закона е стигал до 70%. В доклада черно на бяло остава и признанието, че тези средства се вливат в белия бизнес и оттам успяват да влияят на най-високи политически равнища. МВР признава за първи път, че у нас консумацията на кокаин е нараснала драстично. И че по разпространението на новата дрога реално не се работи. Докладът признава, че средните и високите нива при наркоразпространението остават незасегнати и обществото усеща, че хората с прякори са недосегаеми.

Изненадващо в документа се съдържа и признанието, че МВР среща сериозни трудности в работата си срещу производството и разпространението на синтетични наркотици. Отново заради корупционни обвързаности между полицаи и дилъри.

Екипът на Петков е отбелязал като свой плюс затварянето на безмитните магазини и удрянето на групите на Маргините и Митьо Очите. Пише още, че съществуват корупционни схеми на високо равнище и се осъществява политически чадър. Защитавани са престъпници, които докладът нарича „дискретни работодатели“ на нелоялни полицейски служители. Няма прозрачност, отчетност и контрол до такава степен, че се стигало до подвеждане на политическото ръководство, както и до престъпна симбиоза между отговорни антимафиоти и техните реални и потенциални клиенти.

В приложението към доклада, в което са изброени всички правителства и законодателни промени, свързани с МВР, които са се случвали през годините, се припомнят дадени и неизпълнени обещания. Има десетки такива от всички периоди.

Така например през 1995 г. има решение за подобряване на информационно-техническата база на МВР да бъдат отпуснати 50 милиона лева. Тези пари никога не са отпуснати. Изчислено е, че са необходими 625 милиона лева за капиталови разходи.

Авторите на анализа за МВР отбелязват, че с тези темпове парите, които засягат само опаковката на силовото министерство, ще бъдат усвоени за 48 години.

Когато подава оставка, Румен Петков признава, че е допуснал кадрови грешки. А премиерът Сергей Станишев я приема с удоволствие, след като вече е съдействал за създаване на цяла служба ДАНС, с която да се създаде паралелна власт извън влиянието на  МВР.

Ерата „Петков“ се помни с ареста на Маргините и Митьо Очите, с убийствата на Емил Кюлев, Иван Тодоров–Доктора и писателя мутра Георги Стоев, със стрелбата по Манол Велев и с разстрела на Борислав Георгиев от „Атоменергоремонт”. Остават и две емблематични фрази – „Маджо Вика Румен“ като забавно тълкувание на абревиатурата МВР. И „тишината на една спалня ражда безумия“, като отговор на Румен Петков към критиките на тогавашната му съпартийка Татяна Дончева.

Румен Петков е активно в политиката от 1991 г. Математик по образование, музикант по душа, Петков е едно от откритията на Андрей Луканов. Реално конфликтът между Валентин Петров и Илия Илиев (и двамата са главни секретари в различни периоди), роден в самото начало на мандата, води  до краха на Румен Петков. Духът от бутилката излиза от контрол покрай скандала „Куйович”, чрез който се смята, че сметките с Илиев са разчистени.

Илия Илиев не замълча, не замълчаха и други. И за първи път в пространството се чу твърдението, че Петров толерира бизнеса със синтетична дрога. Скандалът „Куйович” и арестът на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов изваждат наяве всички конфликти в МВР и провокират изслушване на Ваньо Танов във вътрешната комисия, където се чува  същински важната информация.

Така  става ясно, че Румен Петков е наричан Запалката от хора, разработвани за контрабанда, които твърдят в подслушани разговори, че „Запалката им урежда нещата“. Разговорът е на митичната фигура от „Монтерей“  Виктор Вълков с митничари от бюро „Горубляне“. Танов изважда на бял свят и шокиращата информация за среща на Румен Петков с Братя Галеви. На закрито заседание на вътрешната комисия става ясно, че Ангел Христов и Пламен Галев са разработвани без резултат по линия на наркотици от 2004-а. В края на 2006 г. при главния секретар на МВР Илия Илиев постъпва разнопосочна информация за отношенията в средите на организираната престъпност. Според единия източник имало опасност от ескалиране на конфликта между Баретата и Галевите, а според друг източник Галевите търсели посредник, който да им помогне да се разберат със Златко за организация на по-изгоден трафик на хероин и синтетични наркотици.

Така се стига до срещата на басейна „Спартак“ в края на декември 2006-а. Официалната версия е, че целта е да се предотврати ескалация на напрежението в престъпния свят в навечерието на влизането на България в ЕС. Същинската тема на разговора никога не става ясна. Румен Петков се среща с Братя Галеви в присъствието на служител на Националната служба „Сигурност“. А шефът на ГДБОП Ваньо Танов „изпуска“ името на агента – Алексей Петров. Така е осветен Алексей Петров, но никога не се разбира за какво са си говорили всъщност. Става ясно, че срещата е снимана по искане на ГДБОП, но съдържанието не е свалено и по-късно е унищожено.

От доклада на Вътрешната комисия, писан две години след срещата, става ясно, че в същия период в МВР като дясна ръка на главния секретар е назначен човек, близък до Галеви, който им е изнасял цялата информация, която ги интересува. Повдигането на покривката над тайните на МВР осветлява и контакти на ген. Валентин Петров с разработвани лица, изнасяне на информация от ГДБОП, проваляне на разработки…

И всичко това дава повод на председателя на вътрешната комисия Минчо Спасов да каже: „Ако бях на мястото на вътрешния министър, щях да подам оставка.“ Румен Петков подава оставка и казва, че никога не е бил предател, но е бил предаден.  Станишев я приема с облекчение. Петков пази достойнството на премиера си поне публично. И на въпрос в комисията вярно ли е, че по делото „Топлофикация“ е замесен  личен съветник на министър-председателя, отговаря: „Нямам спомен!“

Цветанов – дългите уши на властта

„Сега боли ли? Боли ли, боли ли, като ви вадят зъбите? Така ще бъде. Да знаете как се чувстваха хората, които мачкахте, на които откраднахте бизнеса, на политици, на общински съветници, на зам.-кметове, които разхождахте по полиция, съдилища.”

Това е една от последните публични реплики на бившия заместник-председател на Народното събрание от ДПС Христо Бисеров. Емоционалното обръщение е към Цветан Цветанов. Самият Цветанов не е подозирал и в най-големите си кошмари, че ще се превърне в екскурзиант по коридорите на съдилищата. И че ще бъде викан за снемане на пръстови отпечатъци като част от криминалния контингент.

Преди да усети силата на  репресивната машина върху себе си обаче, Цветан Цветанов я прилага многократно. А пресцентърът на МВР, превърнал се в „МВР пикчърс“, прави публични не един и два специално заснети ареста. И въпреки че Цветанов иска да бъде запомнен с акциите срещу „Килърите“ и „Наглите“, в публичното пространство отекват скандалите за подслушване и разправа с политически опоненти.

Алексей Петров е един от първите, които „падат“. В прекия и преносния смисъл. През декември 2009 г. бившият съветник в ДАНС пише писмо до финансовия министър Симеон Дянков, в което предлага:

„Да бъдат предприети действия по пренасочване на част от значителните финансови ресурси на държавните организации от търговските банки към Българската банка за развитие.”

По това време КТБ вече набира скорост, както и тандемът Делян Пеевски–Цветан Василев. Отборът напредва с мълчаливата подкрепа на управляващите от ГЕРБ. И въпреки че Пеевски е депутат от опозицията ДПС, ще се окаже, че в следващите години е посещавал доста често МВР и кабинета на Цветанов. В един от случаите – с бъдещия главен прокурор Сотир Цацаров.

След писмото за банките, случайно или не, Алексей Петров е арестуван показно, проснат на земята. Акцията е наречена „Октопод“, а записът, за който се твърди, че арестантът е връщан неколкократно, е разпространен до всички медии.

Алексей Петров – съветник на бившия директор на ДАНС Петко Сертов, бивша барета, шеф на застрахователна компания „Спартак“, станала по-късно „Лев инс“, доктор на икономическите науки, преподавател по корпоративна сигурност в  УНСС, е обвинен за лидер на „йерархично изградена организирана престъпна група, занимаваща се с изнудване, силово събиране на рекет, предлагане на платени сексуални услуги, незаконно придобиване на финансови средства от „Кремиковци“ АД, неплащане на ДДС, търговия с влияние, пране на пари и други престъпни дейности“.

Групата, обявява Цветан Цветанов,  е функционирала повече от 10 години. Цветанов е човекът, който принизява Петров до прякора Трактора и е убеден, че делото „Октопод“, което трябва да олицетворява мафията, ще издържи в съда.

Спецсъдът напълно оправда Алексей Петров за "Октопод"-а

Сред задържаните е и Антон Петров–Хамстера. Той е и сред първите арестувани покрай отвличанията, като от МВР се твърди, че „шапката“ на „Наглите“ е именно Алексей Петров. В крайна сметка нито Хамстера, нито Петров са обвиняеми за отвличанията. А  в следващите години „Октопод“ се разпада.

Подобен е развоят и с „абсолютния престъпник“ Николай Цонев, бивш военен министър от НДСВ, арестуван показно в коридорите на Военна болница.

Кадрите как е поставен на колене, с насочено дуло на пистолет към главата, се леят от ефира. Чуват се унизителни заповеди с гласа на прокурора Роман Василев. По-късно Василев се хвали пред медиите как „разпнали трима за Разпети петък“.

Цонев е обвинен, че е искал да подкупи следователя Петьо Петров–Еврото. Пет години след тази случка Еврото е изхвърлен от следствието, след като е употребен по още десетки разследвания, някои от които са част от войната Пеевски–Цветан Василев. А Николай Цонев е абсолютно оправдан.

Същата е развръзката и с „бебето от фризера“. През декември 2010 г. Цветан Цветанов изчита от парламентарната трибуна разговор между лекари от болницата в Горна Оряховица, записан със СРС. След това отсича: „Едно живо бебе е било умишлено умъртвено и не му е даден шанс.“ Още тогава е ясно, че разговорът е записан по друг повод и няма как да се използва като доказателство по случая с бебето, а Цветанов така и не казва по подозрение за какво престъпление е позволено подслушването.  Две експертизи, петорна и деветорна, удостоверяват, че бебето е било мъртво родено и всички лекари са оправдани. Но историята с фризера всъщност е поредна серия от политическата разправа на Цветанов с конкуренти или опоненти на ГЕРБ. 

Мишената е директорът на болницата в Горна Оряховица и лидер на СДС в града д-р Миролюб Кожухаров.  Твърди се, че подслушването е било опит Кожухаров да бъде уличен в злоупотреби и дискредитиран. „До скоро бях председател на СДС в Горна Оряховица, докато Цветанов не приватизира СДС“, казва Кожухаров в интервю за „24 часа“ две години след скандала. Съпартиецът му д-р Ваньо Шарков тогава допълва:

„На ГЕРБ им беше нужно да разбият „Синята коалиция“, защото ако тя беше останала и се беше явила на тези избори (2013 г. – б.а.), щеше да влезе в парламента… Безбройни са случаите, в които кметове на ГЕРБ или други хора от властта са се обаждали на наши председатели, че трябва да бъде подкрепен Емил Кабаиванов на вътрешните избори в СДС. Видяхте и как след това се подкрепяше безрезервно ГЕРБ във всяка ситуация. В крайна сметка не може да се отрече, че ГЕРБ постигнаха своята цел – разбиха „Синята коалиция.“

По необясним начин се стига и до промяна в отношението на Яне Янев от РЗС към ГЕРБ. Янев, който тръби, че ще уволнява Бойко Борисов и изнася информация за това, че Цветан Цветанов има 6 апартамента, изведнъж започва да подкрепя опонентите си.

Според съпартийци на вътрешния министър Цветанов внезапната любов на Яне се заражда, след като чува запис от свой интимен момент. Публично се знае, че един от сътрудниците му в РЗС е подал жалба за секс тормоз. От този момент нататък Янев забравя, че е наричан от Цветанов „политически рекетьор и измамник“. Забравя и твърдението си, че „тези думи на  Цветан Цветанов бяха скоро след като „Ред, законност и справедливост“ изнесе данни за имотното състояние на вътрешния министър и най-вече за доста странния и необясним начин, по който е напазарувал апартаменти и гаражи в дипломатическия квартал на София от фирма, близка до Движението за права и свободи“. Данъчни проверки удостоверяват, че Цветанов е чист, а към днешна дата Яне Янев е съветник на премиера Бойко Борисов по въпросите с корупцията.

Темата за Цветанов и подслушването обаче не свършва дотук. Изненадващо министърът на земеделието Мирослав Найденов обявява в студиото на Би Ти Ви, че Цветанов подслушва и рекетира със събраната информация целия Министерски съвет. А през април 2013-а, след като ГЕРБ вече не е на власт, се появява и запис с разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и градския прокурор Николай Кокинов. От записа се разбира, че е направен през телефона на Найденов, но не е ясно дали е с негово знание. Срещата с Кокинов е по повод разследване за злоупотреби на земеделския министър.

Н. Кокинов: Нямам идея к'во се случва в крайна сметка. Някой нарежда отгоре. Кой ти скача? Това ни е интересното.

М. Найденов: Не знам. Казах му на Шефа, той каза – Цецо. Мисля, че е Цецо. За да има такава атака, и то координирана атака...

Н. Кокинов: Значи това го прави Главният (прокурор – б.р.). Еманципира ли се вече?

М. Найденов: Цацаров казал на Шефа, че отдолу го натискат да ми повдигне обвинения.

Н. Кокинов: Виж сега, Началникът си избра главен прокурор.

Когато Бойко Борисов влиза, Кокинов се оплаква, че е „репресиран“ и споделя, че иска да става апелативен прокурор.

Н. Кокинов: Обеща ми едно (да стане главен прокурор – б.р.), а то не стана. Моят мандат изтича след три години. Няма какво да правя тука. Освен това ще съм втора инстанция на СГП, а и не само на нея.

Б. Борисов: А неговото дело (визира Мирослав Найденов – б.р.) как го виждаш като прокурор?

Н. Кокинов: (към Б. Б. – б.р.) Не ми се подсмихвай, ти си го избра (Сотир Цацаров – б.р.).

Н. Кокинов: Ти. Питай Главния к'во му се върти във главата. На мен не ми казва. Изненадва ме непрекъснато. Днес ме бие, утре ме гали. Ето затова искам да стана апелативен, да отида... С Медиапул тая история що мислите я почнахме? Щото Главният нареди. Тоя журналист го направихме като Христос мъченик (журналиста от "Медиапул" Борис Митов – б.р.). И той е гей. И наркоман, и гей. Нали съм все главен бушон (към Борисов – б.р.), нещо взех да се уморявам. Сериозно ти говоря. Много ми идва. Удар след удар. Всеки ма цака. Мъка ми е...

Разговорът „на високо равнище“ се случва, след като през март 2013-а Сергей Станишев подава сигнал в прокуратурата, че МВР начело с Цветан Цветанов е поддържало незаконна схема за подслушване на висши политици, бизнесмени, лидери на февруарските протести и обществено активни граждани. Схемата, според лидера на БСП, действала така – министър Цветан Цветанов давал нареждане на СДОТО за подслушване на конкретен човек. Това обаче се случвало без искане за специални разузнавателни средства, без разрешение на съда, без резолюция за свършената работа след това, без рапорти на служителите.

Ръководителят на звеното спускал задачата на екип, който установявал клетката на мобилния оператор, към която е свързан съответният телефон. След това екипът установял контрол върху телефона.

Ето какво каза тогава Станишев:

„От септември 2009 г. до сега група под ръководството на високите етажи на МВР. Министър Цветанов лично давал нареждания кой да бъде подслушван. Тези СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Каква е технологията на подслушванията? След като се идентифицира мястото, на което се намира оперативно интересното лице чрез мобилния му телефон, екипът се придвижвал до съответното място и започвало подслушването. За целта е използвано специално транспортно средство (станало по-известно като „цецомобил“), което  се използва при всяка операция на подслушване, като се сменят регистрационните номера.“

Записите от тези прослушвания са предоставяни лично на Цветанов, няма доклади, не са оставени следи другаде. Официалната реакция на Цветанов е, че всичко е лъжа и че мобилната техника на МВР не може да записва. 

По информация на лидера на БСП обаче сред подслушваните са президентът Георги Първанов, президентът Росен Плевнелиев – при съставяне на служебното правителство, еврокомисарят Кристалина Георгиева – при някои от посещенията й в България, Иван Костов – когато е критикувал Цветанов, Волен Сидеров – след като се е обърнал срещу ГЕРБ, Ахмед Доган, Сергей Станишев, Нели Куцкова, Симеон Дянков – периодично, както и бизнесмени като Иво Прокопиев, Георги Гергов, Цветелина Бориславова и Гриша Ганчев.

Партията на Меглена Кунева също внася сигнал до главния прокурор. В писмото си от ДБГ настояват за проверка за достоверността на твърдения, че „обект на „проследяване“ и „разработка“ са били Меглена Кунева, секретарят на партията Людмила Елкова и членовете на Националния съвет Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски и Тома Биков“.

По този повод  Цветанов коментира, че „формации, които нямат политики и няма какво да предложат на избирателите, обвиняват ГЕРБ в нерегламентирано подслушване на политици и журналисти“. Според запознати някъде там, в сигналите за подслушване, които засега не намират потвърждение в съдебната зала, се крие и мотивът за сваляне на ГЕРБ от власт. Смята се, че един от подслушваните, нарочени от Цветанов, е Делян Пеевски. Друг слух, публикуван в „Капитал“, свързва разрива със среща на Станимир Флоров с главния прокурор Сотир Цацаров, на която Цацаров чул цитати от свои разговори. 

Когато депутатът от ДПС разбрал, че е следен въпреки привидните добри отношения, започнала атаката. Досието „Буда“, свързано с евентуално агентурно минало на Бойко Борисов, е публикувано в сайта "Биволъ". Две седмици преди протестите, след които Борисов подава оставка, сайтът за секретна информация вади документи, от които става ясно, че на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОП като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“. Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории – секретен сътрудник.

„В тази папка има два документа, които показват, че този информатор Буда не е работещ, не е получавал информация и не е подписвал информация. Няма документи, с които Буда е бил информатор“, категоричен е тогава директорът на ГДБОП.

Бойко Борисов излиза от ситуацията с версията, че делото за взрива на джипа на Цветелина Бориславова е било кръстено така. Вече никой не споменава Буда.

Чистката продължава с отстраняване на най-близкия приятел на Цветанов – Станимир Флоров, от директорското място в ГДБОП. Прокуратурата образува досъдебно производство за даване на подкуп срещу Флоров, а поводът са сканирани копия от материали по старо оперативно дело.

Станимир Флоров е назначен за директор на ГДБОП през 2009 г. от правителството на Тройната коалиция, а по това време министър е Михаил Миков. 10 години по-рано през 1999 г. срещу него започва разработка в НСС – „Високия“. Според оперативните данни от разпространените секретни документи Флоров е подозиран за покровителстване на наркотрафик и контрабанда. По това време той е редови служител на НСБОП в отдел „Наркотици“. Според източници от прокуратурата Флоров е проверяван за получени 20 хил. германски марки по време на разследването по делото „Опицвет“, завършило със съдебно решение, че 600 килограма могат да са за лична употреба. 

Цветлин Йовчев – „Червей“  на всички

„Бързо трябва да постигнем резултати в борбата с битовата престъпност“, заявява Цветлин Йовчев дни след като влиза в кабинета си като министър на вътрешните работи. И за да подчертае, че е сериозен, веднага маха шефа на столичната дирекция на полицията Валентин Йорданов. Формалният повод е журналистическо разследване, което показва как роми продават контрабандни цигари на дребно на Женския пазар.

Неофициално се твърди, че същинският мотив е близостта на Йорданов до Цветанов и позицията на висшия полицай за атентата срещу Ахмед Доган. Веднага след като Октай Енимехмедов два пъти не успява да произведе изстрел близо до главата на Доган, шефът на столичната полиция коментира пред журналисти, че това не е опит за убийство и че с този боеприпас Доган е можел да бъде стреснат и разплакан, но не и наранен. Констатацията на полицая е в разрез с тезата на ДПС. Така или иначе Йорданов е махнат, а след него са сменени и почти всички директори в страната.

Присъствието на Цветлин Йовчев в кабинета на БСП и ДПС първоначално е изненада. До този момент Йовчев се смята за „човек на Борисов“. Той е бивш директор на ДАНС, съветвал е Бойко Борисов по сигурността и е шеф на кабинета на президента Росен Плевнелиев. Йовчев изненадващо напуска президентството с мотив „научна кариера“ в Библиотекарския институт и още по-изненадващо се появява като министър на Орешарски. Тогава предшественикът му Цветан Цветанов коментира, че Цветлин е „човек на Пеевски“.

Йовчев отговаря на въпроса „чий е“ с думите:

„По делата ми ще разберете.“

А делата в различните периоди от кариерата му са различни. Той работи в НСС от 1993-та. В края на 90-те години става началник на създадения по това време ключов сектор „Русия“. От началото на 2007 г. е зам.-началник на службата. Той е един от офицерите, подготвили доклада на НСС през 2000 г., в резултат на който Иван Костов маха няколко министри.

В създадената през януари 2008 г. ДАНС Йовчев оглавява един от най-важните сектори – генерална дирекция „Контраразузнаване“. Напуска по свое желание през октомври 2008 г. след скандала с уволнението на зам.-директора и бивш директор на НСС Иван Драшков – заради разработката „Галерия“, по която са подслушвани политици и журналисти. Година по-късно – през август 2009 г., Йовчев поема  ръководството на ДАНС от  Петко Сертов. Тогава от службата изтича записът с Бойко Борисов и Ваньо Танов по темата „Мишо Бирата“. Йовчев подава оставка, а „Ало, Ваньо“ не разрушава доверието на Борисов и той е назначен за негов съветник.

Всъщност Йовчев не оставя приятелства след себе си. Но тъй като е лаконичен, създава впечатление на умен и дискретен човек. Така тихо, с усмивка мести ГДБОП в ДАНС, а в МВР назначава на ключови постове десетки служители от контраразузнаването. Един от тях е главният секретар Светлозар Лазаров, зет на бивш зам.-министър в МВР Камен Пенков. Лазаров идва с опит в ресор „енергетика“ и е обявен за личен избор на Йовчев като „голям професионалист, който ще се справи“.

Твърди се, че пак така тихо именно Йовчев е човекът, предупредил личностите на върха в ДПС за данните срещу Христо Бисеров. Бисеров подава светкавична оставка от всички постове в парламента и партията. Остава безмълвен и когато с доведения му син получават обвинения в пране на пари и укриване на данъци.

Цветлин Йовчев така и не проговаря какво е наложило създаването на разработката „Галерия“ за подслушване на журналисти и политици. „Галерия“ се случва през 2008-а, когато Сергей Станишев е премиер, а срещу него, съветника в ДАНС Алексей Петров, бизнесмена Николай Гигов и президента Георги Първанов излизат дискредитиращи информации в сайта „Опасните“. Разработката е с мотив да се открие кой изнася тайни от службата. Резултатът е почти смъртоносен побой над журналиста Огнян Стефанов, който и до ден днешен остава неразкрит. И подслушване и проучване на журналисти, попаднали в кръга на заподозрените.

Йовчев мълчи за „Галерия“, а Владимир Писанчев, който е изпълнителят на заповедта за създаването й, става председател на ДАНС, след като Делян Пеевски се отказва от поста. И докато Йовчев мълчи за подслушването по „Галерия“ и е силов вицепремиер в правителството „Орешарски“, службите спретват разработката „Червей“.

Докато софийските улици са пълни с протестиращи срещу Пеевски, Цветан Василев и   правителството на Орешарски, СГС позволява пълен безконтролен  достъп до всички информационни системи на МВР за събиране на всякакви данни с неясен мотив.

„Червеят“ рови в базата данни 300 дни. Проучването се прави в извънработно време на секретни сървъри на МВР в провинцията. Всичко, събрано в рамките на една година, не е в папките с разработката. Осъществяван е достъп до комуникации в интернет, следени са профили, вадена е информация за близките на „оперативно интересните лица“.

Правителството на Орешарски си отива, а почти веднага след това зейва дупката, в която се е превърнало МВР. Вътрешният министър Веселин Вучков заявява, че „по отношение на тези протестиращи на територията на цялата страна имаше някакви мероприятия, включително и от страна на службите“. Става ясно, че в рамките на разработката безконтролно са били източвани данни от целия информационен масив на МВР. Реално за 300 дни масивът може да е копиран изцяло. А и не е ясно дали и към днешна дата някой друг няма нерегламентиран постоянен достъп до информацията.

„Притеснението ни от това, което съм прочел (в доклада на Бюрото за контрол на СРС – б.р.)... Примерно, отиват в Бургас или в Шумен, или на друго място, осигурява им се достъп до сървъра, никой не ги наблюдава, никой не ги контролира какво правят, как го правят, къде го носят, как са го занесли – в архивите на делото няма констатации. С други думи, всичко това е правено, правено, правено и накрая – в архива. Примерно, ако МВР иска да ползва нещо от тази проверка, за която 300 дни са харчени пари, няма нищо“, коментира  Борисов.

 „Образно казано, какво се е случило: отворена е една врата към цялата информационна база на МВР. Тя е оставена без пазач. Ключът, който е използван, е подправен или фалшив“, казва вътрешният министър Вучков.

А „стаята“ на МВР е празна. Вече. Веселин Вучков също вече не е министър.

Само Цветлин Йовчев е спокоен. Според него „няма нищо нередно и скандално в разработката „Червей“. Тя е „маловажна“ и „обикновена“. Създадена с едно анонимно искане, с неясен мотив и с един подпис на регионален директор – фалшив. А Йовчев няма да е отговорен, както винаги. Той е дал устно съгласие, но разработката е водена от специален отдел в ДАНС. Според някои източници и на специална апаратура, която след това е продадена на частно лице.  

През последните години МВР е статистик на престъпността, проводник на интереси, репресивна машина за утвърждаване на власт. Инструмент за контрол и влияние. Но не и източник за сигурност. Не и сигурност за обикновените граждани без участие във властта.

А може би МВР вече не съществува?

След признанието, че никой не знае КОЙ държи съдържанието от масивите на службите. Някой друг държи ключа. А заедно с него и властта.

-----

Утре четете какво се случи в МВР в последните години, след като Румяна Бъчварова влезе изненадващо в кабинета на "6-и септември", а в последното (засега) правителство "Борисов" отново не се размина без смяна на вътрешния министър.