„А може би МВР вече не съществува? След признанието, че никой не знае КОЙ държи съдържанието от масивите на службите. Някой друг държи ключа. А заедно с него и властта.“ Така завърши вчера третата част от поредицата на журналистката Миролюба Бенатова „МВР – начин на употреба“, публикувана в сп. „Клуб Z“. Припомнихме си времената, в които фалираха банките и Богомил Бонев събираше босовете на групировки в кабинета си, влизането на Бойко Борисов на ул. „6-и септември“ и знаковите убийства по негово време, минахме през „изгарянето“ на „Запалката“ Румен Петков, „дългите уши“ на Цветан Цветанов, а историята завърши с оставката на Веселин Вучков след източването на цялата информация от сървъра на МВР, по-известно като разработката „Червеи“, по времето на Цветлин Йовчев. Днес Стефан Миланов продължава разказа до наши дни.
А може би МВР наистина вече не съществува, а само така изглежда? Една сграда на ул. „6-и септември”, пълна със сенки, които се носят вътре с единствена цел да си вземат 20-те заплати, и едни един милиард и нещо лева годишно, които се разпределят.
- Само че нали се сещаш, те шефовете на службите са негови хора...
- На кого са, на Бойко?
- Не, на Делян. Аз съм сигурна, че ДПС са поставили условие на Бойко, че ако пипне шефовете на службите – ще му скочат.
Да си припомним този знаменателен диалог от записите „Яневагейт”, не довели, разбира се, до нищо освен до дисциплинарки, уволнение и съд за вероятния им износител Румяна Ченалова.
В последните години МВР вече не е криминогенен фактор, привличащ ухажването и респекта на „лошите”. Казвам го с ирония - наистина имам предвид криминогенен, в смисъл - на играч от организираната престъпност, какъвто често бе през целия преход досега, а не на борец срещу нея. Което въобще не означава, че освободеният от слугинажа на мутрите ресурс помага примерно за излизане от блатото на битовата престъпност, за борба със завърналите се с "блясък" автокражби или дори с такова хашлашко нещо като телефонните измами...
В напълно пленената държава, в която мнозина казват, че живеем (captured - според терминологията на Запад, б.р.), вече е само романтичен спомен нуждата от това на трапезата си Иво Карамански или Мето Илиянски винаги да имат (поне) по един висш полицай.
По думите на самия Бойко Борисов преди години, той открил, че Ахмед Доган е първият, който се сетил и въвел печелившата формула: ако държиш прокуратурата и медиите, държиш всичко. Спокойно напоследък може да добавим няколко държавни агенции, банкови надзори, комисии за борба с корупцията. Само вижте удивителния синхрон, в който действат те с кафявите клоаки на медийната "империя" на Делян Пеевски и с прокуратурата - самодържен господар на всяко разследване.
Защо не МВР?
Излизането на прокуратурата на преден план при последните вътрешни министри – Румяна Бъчварова и Валентин Радев (няма да коментираме служебните) е видимо, дори ако си участник в тв формат за търсене на таланти.
Заради спецификата на съда - където нито един съдия не е шеф на никой друг съдия, вниманието на тези, които дърпат конците някъде в тъмното, бе насочено към държавното обвинение. Доста печеливш ход - трява да им се признае! Много е просто – там всеки е подчинен на по-горния, а всички на един. За него пък ти трябват няколко гласа във ВСС, да го изберат.
„Филчев дори ми казва, че съм много мек в реакциите си” – така се твърди, че казал въпросният най-горен на една среща с един бизнесмен и издател, на когото намеквал: защо му е да плаща заплата на карикатуриста Комарницки, като виж какъв хубав бизнес си има.
Защо им е полицай тогава?
Ако още се съмнявате и ви трябват аргументи как дойде краят на нуждата от (зло)употреба с МВР, ето два:
1. Пълната липса на убийства;
2. Хората, които слагат начело на МВР.
Атентати, килъри и по-скоро отсъствието им
Дано не прозвучи цинично, но в мафиотизирана държава отсъствието на покушения звучи притеснително. То ни казва, че всичко е завладяно, смазано, никой с никого не си и помисля да спори, защото знае, че "срещу ръжен се не рита". Елитите са се подменили от млади безогледни и анонимни крадци на евросредства, зад които никой не пита кой стои. И в сравнение с които митовете за "г-н 10 %" звучат просълзяващо. Джиповете "Бентли", които шетат насам-натам, те карат почти да изпадаш в умиление, ако се сетиш, че самият сочен за "капо" Васил Илиев през 1995 г. бе убит в скромен мерцедес-кабрио, купен втора ръка, че и нередовен.
Оцеля и Митьо Очите, но казват, че той не се поддава на никакви поне малко джентълменски рамки, за да си струва да се обсъжда.
Баретата е навън, но това се дължи повече на виртуозната му адвокатка Марияна Тодорова.
Срещу Гриша Ганчев още тече дело за деяния, свързани със захар от 2002 г.
То някак си избухна по веме на предишния кабинет на Бойко Борисов и изведнъж рязко се изгуби интерес към него, след като държавата – в лицето на столична община например, започна да купува автобуси от Ганчев, МВР - джипове "Грейт уол", а репортерите на „ония медии" изведнъж спряха да ходят по съдебните му заседания. Той спонтанно напълно едновременно изчезна от заглавията на иначе съвсем независимите вестници, сайтове и телевизия.
Срещу Алексей Петров имаше един атентат с два гранатомета на 29 октомври 2015 г., напомнящ за размаха и творчеството на 1990-те. Това стана в мандата на министър Румяна Бъчварова и при главния секретар Георги Костов (за тях по-долу).
С това старата "класа" напомни за себе си и - дотук.
Единственото друго подобно деяние, което напомня за онези години, когато ни разнасяха по Брюксел за над 180 мафиотски неразкрити убийства (както стана ясно от предните материали, голяма част от тях, извършени, докато на висшата оперативна длъжност в МВР бе най-одобряваният политик без аналог, трикратен министър-председател на държавата), е това на Петър Христов - Айряна.
На 8 януари 2018 г., точно на старта на българското европредседатество Христов е прострелян с 5 куршума от чешки картечен пистолет "Скорпион". На мястото има едва 7 гилзи, което също говори за класата на извършителя. Доказателство дали управляващите държат ключовете на синхронизираната медийна машина е, че подобен колосален гаф се забърсва и разминава почти без имиджови последствия.
Христов - прякорът идва от неговия айрян "Балкан”, е спонсор не ГЕРБ във Велико Търново, наричан от някои Търновският властелин, и изключително близък приятел с Цветан Цветанов. Любопитна подробност е че местният бивш шеф на РЗБОП – Орлин Тодоров, с когото бяха свързани две от делата на Цветанов (по които пък прокуратурата рязко си промени курса и реши, че не иска да го съди)... Та, Орлин Тодоров донасял секретните сведения именно на частното лице Петър Христов и го наричал „шефе”. Местният шеф на БОП-а – службата която има икономически, антитерористични, акцизни, антикорупционни и др. функции!
Къде покрай, къде след смъртта на Христов се разбра, че той е и основен свидетел за разкриването на групата „Наглите”, която пък бе диамантът в мандата на същия Цветан Цветанов като вътрешен министър.
Цветанов прави изявление след чисто бандитското - по всички външни признаци - покушение.
"Петър Христов беше един достоен човек. В периода, когато бях вицепремиер, той имаше възможност да подпомогне разкриването на тежки криминални престъпления... Той беше близък до всички, които искаха да се развиват в Бългаия. Симпатизирал е на партията."
Убитият бивш сержант и собственик на охранителна фирма е типична "избелена" якичка. Вижте само този елемент от биографията му:
Пишат, че за 5 г. при ГЕРБ неговата "Политрейд" печели обществени поръчки за над 50 млн. лв.
През 2014 г. българо-унгарски консорциум „Екобау – ВТ” е избран за строеж на новото регионално сметище във Великотърновска област. Стойността на проекта е над 23 млн. евро, а в консорциума от българска страна водеща е "Политрейд Кънстръкшън” - един от изпълнителите и на първия воден проект на Велико Търново.
За боклука заедно с „Политрейд” на Христов участват още две български компании – „Строймонтаж” ЕООД и „Водстрой 98” АД.
Търговският регистър показва, че първата е собственост на Камен Николов Василев – брат на бившия заместник-градски прокурор на София Роман Василев.
„Водстрой 98” АД пък се счита, че е строителният обръч около депутата от ДПС Делян Пеевски, а когато стана много "шумно", бе продадена на варненската компания „Хидрострой”.
Ако не броим Христов, за последните 5 години убитите са още варненският бизнесмен Борислав Манджуков и Веселин Стоименов от ВИС-2 (съответно 2014 и 2016 г.), през 2015 г. шефката на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова, през 2016-а собственикът на модна къща „Агресия" Александър Антов, а през лятото на 2017 г. - дупнишкият бизнесмен Данаил Божилов.
Защо изобщо тогава ни е министър на вътрешните работи?
Може би затова последните министри са социоложка и военен с трудове в областта на артилерията - възприемани по-скоро като дронове, чието дистанционно се намира у Бойко Борисов. А сега и охранителен полицай, който - при цялото ни уважение - цял живот е правил разстановки на униформен състав с щитове срещу агитките на "Левски", ЦСКА и срещу Манол Глишев...
За Румяна Бъчварова обаче трябва да не пропуснем едно: влизайки в министерството, бившата шефка на социологическа агенция „Маркет линкс“ явно си даде сметка, че няма друг път, освен да опита да продължи в някаква степен реформите, предложени като жизнено важни от предшественика ѝ Веселин Вучков.
В частност министърката си помисли - макар и съвсем закратко! - да намали 20-те заплати при напускане на "до 12", да извади пожарната като отделна агенция и най-важното: да опита около 5000 "чантаджии" да бъдат преназначени по Закона за държавния служител. Освен това в плановете ѝ влизаше всичко, което не е оперативна служба, а е на гише - документите за самоличност, КАТ, шофьорски книжки, наказателни постановления, талони, вътрешна куриерска служба и пр., да бъде отделено в отделно държавно предприятие. Целта бе да се избегне ситуацията, при която лелки, седящи с елек и топлинки зад едно остъклено гише, владеещи само фразата "Не може" и удрянето на печат, да са същата категория труд по Закона за МВР и да получават същите обезщетения, пари за дрехи, отпуски и какви ли още не привилегии както "истинските" полицаи и пожарникари.
Само предложението за изнасяне на административните услуги - като вадене на документи за самоличност или регистрация на автомобили, щеше да облекчи бюджета с около 1400 служители.
Когато блюстителите на закона го нарушават
Познайте обаче какво стана? В няколко поредни вечери, но най-вече на 3 ноември 2015 г., центърът на столицата почернява от полицаи. Абсурдът е, че те излизат срещу може би единствения министър, който се опитва в дългосрочен план да предприеме нещо за това - бюджетът да не се спука.
Няма тристранки, няма преговори - бентът е скъсан и хиляди служители са пред Министерския съвет, после финансовото министерство, Народното събрание, Софийския университет, Орлов мост...
Тъй като биват преградени без никаква санкция от общината възлови кръстовища, при малко повече въображение случилото се може да се нарече не протест, а произвол. Уличен гнет и показване на мускули пред "когото трябва", че ние диктуваме правилата...
Ясно става посланието: никой никога да не си и помисля да пипа нещо в тази система.
По време на обществено обсъждане между двете четения на Закона за МВР на 13 септември 2016 г. в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред самата Бъчварова оттегля всичките си предложения за реформи. Преди това тя е тежко "бламирана" от Владислав Горянов, който вкарва зад гърба ѝ поправката за заплатите, заради която полицаите "избухват" на улицата, и от Цветан Цветанов, който непрекъснато полива любовта към себе си в МВР, като критикува и най-плахите ѝ желания за реформи. Кафявите медийни клоаки я правят дармадан, наричайки я "фльорца"...
За пребиваването на бившия началник на служба „Артилерийско въоръжение“, о.р. полковник Валентин Радев в стола на ул. "6-и септември" каквото и да не кажем, все ще е в негов интерес...
Достатъчна ирония е, че въпреки забележителните гафове (като убийството по време на европредседателството) и непремерени изказвания по време на мандата му, Радев си тръгна вследствие на поднесъл автобус на пътя край Своге, който уби 20-има.
По негово време и малко след това стават поне 4 ужасяващи убийства на жени - на Виола Николова в София, пребита със стикове за голф, докато съседите си мълчат, на Елена Василева - растреляна публично в кв. "Лагера" в кафене, на Виктория Маринова в Русе и на Дарина Министерска и дъщеричката й Никол - пак в София. Не се е чуло полицията да предприема никакви стъпки за превенция срещу този вид насилие.
За да сме честни към работещите във вътрешното министерство през последните години, непременно трябва да припомним две показателни макар и битови убийства.
Които са по-скоро тъжното изключение, отколкото повод за гордост
На 2 юни 2015 г. е намушкан ученикът Георги Игнатов. Момчето е било в Борисовата градина преди среща с приятелката си.
Убийството носи един от най-тежките за разследващите елементи – случайност. Двамата – убиец и жертва не са свързани по никаква линия, налице е тотална спонтанност, няма „жокер” от трафичните данни на Георги, няма нормален видеоматериал, освен кадрите на едно бягащо момче. Никому неизвестно.
След година и осем месеца работа МВР заковава Йоан Матев. Макар делото да е още на първа инстанция, житейската логика сочи, че има огромно обосновано предпоожение това да е човекът... Приеха го и съдебните състави, които гледаха мерките му за неотклонение досега. Цялата работа се вършеше по напълно „изстинали” следи, с помощ от западни партньорски експертизи, базирайки се само на показания – без годна ДНК или дактилоскопски следи.
Другото не по малко виртуозно разкриване е на убийството на малкия Никита, открит в куфар в мразовитите води на Панчарево пак през 2015 г. От майка му има останала само част от крак и обувка край Приморско и затова там няма как да се случи обвинението в убийство.
Герман Костин получи от СГС доживотна присъда без право на замяна, след като месеци наред разследващите „играха” наистина като за Голям шлем: развързаха сложна плетеница от взаимоотношения (икономически, измамни, може би и любовни) между чуждестранни граждани, без познати у нас, несвързани с България по абсолютно никакъв начин – освен с два апартамента, каквито десетки хиляди руснаци притежават. При това извършителят забягна в не много „партньорска” държава като Севернокипърската турска република... А тръгнаха само от едно непознато дете в кърпа в куфар.
Защо тези поводи за реална гордост за МВР всъщност са тъжни?
Защото те показват нещо истински печално - че когато поиска, министерството може. Дори при върхови фактически сложности - далеч по-заплетени от това: кмета, депутата или шефа на нещо си, за когото цяло село знае на кого е дал поръчката и как.
МВР може да е не от онази страна на престъпността, за която говорихме в началато, както и в поредицата от материали на Миролюба Бенатова. А от тази, на която би трябвало да е. Стига някой да поиска обаче.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
